"Нова Зора" - брой 29 - 22 юли 2008 г.

Фронтовият бомбардировач СУ-34
  • олицетворява новата военна доктрина на руските ВВС за мълниеносни операции
  • О.р. полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ

    В изпълнение на програмата за превъоръжаване на руската армия с оръжието на бъдещето до 2020 г. за пръв път след много години във ВВС на Русия постъпва на въоръжение фронтовият бомбардировач Су-34 - самолет от нов тип. Получил на Запад наименованието Fullback („Защитник”), участник в парада на победата на 9 май т.г., той привлече вниманието на световните агенции с изящния си вид и възбуди интереса с качествата си на съвременна бойна машина. Говори се, че едва постъпила в строя, нейни модификации най-вероятно ще останат на въоръжение минимум до 2050 г.
    Су-34 е предназначен за решаване на бойни задачи по въздушни, наземни, морски и надводни цели, включително в дълбокия тил на противника, за огнево и информационно противодействие, за водене на разузнаване, за автономни и групови действия денем и нощем, в прости и сложни метеорологични условия и в условия на смущения, създавани от противника.

    В състава на фронтовата авиация на ВВС на Русия и бреговата авиация на ВМФ Су-34 ще смени бомбардировачите Су-24М (около 400 машини), разузнавателните самолети Су-24МР (над 100 машини), МиГ-25РБ (около 70 машини) и частично големият бомбардировач със среден радиус на действие Ту-22М. Смяната на тези самолети ще изисква в близките 10-15 години да бъдат построени 550-600 нови самолети (строя ще напуснат остарелите физически износени машини).
    Су-34 е резултат от приоритетната програма на руските ВВС за последователното реализиране от ОКБ „Сухой” на концепцията за създаване на семейство бойни машини по пътя на дълбока модернизация на широко известния изстребител Су-27. Разработва се от юни 1986 г. под шифъра Т-10В (после му присвояват официалното му наименование Су-27ИБ, т.е. изстребител-бомбардировач), скоро след като е предаден в серийно производство свръхзвуковият едноместен изстребител-прехващач Су-27.
    Предсерийният вариант получава наименованието Су-34. Проектирането води главният конструктор Ролан Гургенович Мартиросов, под общото ръководство на Михаил Петрович Симонов.
    Конструкторите на новата ударна машина четвърто поколение „плюс” са имали задача да създадат универсален самолет, който обединява противоречивите изисквания за висока маневреност и скорост, от една страна, и голям боен товар и далечина на действие от друга. Това е постигнато само чрез използуване на най-новите всепризнати върхови постижения на руските учени в аеродинамиката и авиационната технология.
    При създаването му е отчетен суровият боен опит от действията на авиацията в Афганистан. Още в самото начало на войната става ясно, че не само летците не са добре подготвени и тактиката има големи слабости, но и възможностите на участващите там самолети Су-17, МиГ-21 и Су-24 не съответстват на характера на противопартизанската война.
    Един свръхзвуков изстребител-бомбардировач, създаден за европейския театър на военни действия, не можел да се развърне в планинските теснини, а сложното прицелно-навигационно оборудване практически се оказва безполезно при търсенето на слабо забележим противник. Ударите на авиацията са нискоефективни. Най-подходяща машина се оказва щурмовикът Су-25 - маневрен, послушен в управлението, отлично въоръжен и защитен. Първите му опитни екземпляри, изпитани в Афганистан в операция „Ромб”, изпълняват 100 полета, 30 от които са зачетени от програмата за държавни изпитания. Веднага след това Су-25 е включен в бойните действия, резултатите от които най-внимателно са анализирани от конструкторите на Су-34.
    Става ясно, че в пресечена местност търсенето на противника отнема много време затова е необходимо щурмовикът да има максимално увеличена продължителност на полета. Вътрешните резервоари на Су-34 са с максимално увеличен обем, който осигурява гориво за полет на разстояние 4000 км, или два пъти повече от Су-24 и американския F-15E. Самолетът има стандартна система за дозареждане с гориво във въздуха не само от цистерна, но от друг самолет Су-34. С три пъти дозареждане във въздуха самолетът може да преодолява разстояние 14 000 км, което е съизмеримо с дистанцията на която лети стратегическата авиация. Използването на щурмовите самолети с максимален боен товар при атака на земен противник, когато се налага да се изпълнят 2-3 захода показва, че съпротивлението на въздуха понякога нарства два пъти, самолетът не слуша кормилата, пропада при излизане от пикиране, като губи височина и скорост и може да се срине на крило. Това е взето под внимание при създаването на новата машина и тя не притежава тази слабост.
    Опитно установеното в Афганистан най-подходящо въоръжение за щурмовите самолети е възприето и при комплектоването на Су-34, включително и с обемно детониращи авиобомби. Налагало се целите за тях да бъдат подбирани предимно в долините, защото на по-големи височини, където въздухът е разреден и беден на кислород, взривът на тези бомби отслабвал, губел сила. А когато времето става горещо или се появи силен вятър и облакът аерозоли от разпръсналата се непосредствено преди взрива обемно детонираща бомба бързо се разсейват и губят необходимата за силен взрив концентрация авиаторите пускали „коктейл” - комбинация от бомби с обемен взрив и димни бомби. Гъстият дим не позволявал на аерозолите да се разсейват и взривът е пълноценен. И този момент е предписан за изпълнение от пилотите на Су-34.
    В Афганистан летците с особено уважение се отнасят към акуратната защита не само на системите, основните агрегати, но преди всичко на самата кабина на Су-25. Конструкторите на Су-34 обръщат особено внимание на този момент, доказал се в бойни условия.

    За пръв път в световната практика екипажът на новия самолет е защитен от кабина, изработена от титанова броня, дебела 17 мм, във вид на капсула С броня са обхванати резервоарите и други важни елементи от двигателя. На борда е използвана общо около тон и половина броня. В средата на фюзелажа са разположени резервоарите за непосредствено постъпване на гориво в дигателя, които имат порест запълнител. Всичко това осигурява висока бойна жизнеустойчивост при полет на малки височини, където е наситено със средства за ПВО.
    Опитът от бойните полети на Су-24 и Су-25 в Афганистан показва, че в повечето от случаите ракетите, които ги обстрелват, се взривяват отдолу и отстрани на двигателите, разрушаващите се турбини и компресорът се разпръскват и летящите на всички страни лопатки разкъсват конструкцията по-зле от парчета снаряди. Направен е извод двигателите да се изолират, да се защитят фюзелажните отсеци и горивната арматура от пожар с екраниращи брони и защитни „възглавници” от стъкловлакно. Предприемат се специални мерки за предотвратяване на взривове при изтичане на гориво, например автоматично спиране на подаването при включване на противопожарната система и т.н.
    В Афганистан се появяват портативните американски ракети „Стингър” с високочувствителна селективна глава за самонасочване, която различава двигателя на самолета с характерния диапазон на температурата от горящата лъжлива цел, изхвърляна от летателния апарат, позната с наименованието „ловушка”. В съчетание с неконтактния взривател, който се задейства дори при полет покрай самолета, мощната бойна глава можела да причинява тежки повреди и без пряко попадение. Всичко това е отчетено в новия самолет Су-34, чиято конструкция е максимално приспособена към съвремените условия за водене на въздушните битки.
    Новата крилата машина значително се отличава от базовия вариант Су-27: увеличено е напречното сечение на носовата част на фюзелажа, която при това е сплесната; бронираната кабина във вид на капсула е напълно нова, двамата пилоти влизат отдолу през една ниша на предната опора на шасито, седят един до друг и дори могат да се изправят в цял ръст, за да се раздвижат по време на продължителен полет. Новите високоскоростни компютри, цветните течнокристални индикатори, приемникът на спътниковата навигация и новият цифров комплекс за връзка осигуряват комфортни условия за самолетоводене от щурмана, седнал отдясно и пилота. В кабината са монтирани многофункционални цветни индикатори на електроннолъчеви тръби и индикатори на челното стъкло. Летците имат и нашлемни прицели, които позволяват да целеуказват на управляемите ракети с помощта на „поглед”, което значително намалява времето за реагиране на оръжието, особено важно при атака от малки височини.
    Су-34 е изпълнен по схемата на „триплан”, със завъртащи се предни хоризонтални плоскости за управление. Някои елементи са изработени по технологията стелт.
    Многофункцианалният радар с повишена възможност да „вижда” дори малоразмерни наземни цели осигурява сигурно поразяване с висока точност. Радарът открива и определя местоположението на въздушни цели, включително и малоразмерни, на разстояние до 250 км, а следи от подводница - на 150 км.
    Благодарение на разположения отзад допълнтелен радар със заден обзор екипажът на Су-34 не само „вижда” атакуващия го противник, но и управлява пуска на ракетите клас „въздух-въздух”, способни да поразяват не само самолети, но и управляеми ракети на противника. Нито един ударен самолет в света не разполага с подобни възможности. За по-сигурно откриване и атакуване на малоразмерни цели спомага използването на двуканална телевизионна и топловизионна система, действаща съвместно с лазерен далекомер-целеуказател.
    Полетите на големи разстояния и продължителното време във въздуха винаги са изморителни за екипажа. Конструкторите на Су-34 са отчели това и са постигнали почти невъзможното - двуместната кабина е удачно проектирана не само за бойна работа, но и за отдих на членовете на екипажа по време на полет. За пръв път за такъв клас ударни самолети е реализирана концепцията за комфортна просторна кабина. Зад гърба на всеки пилот има електромасажор, а зад кабината има малко помещение, където може да се затопли храна или да се възползват от удобства, които за другите фронтови бомбардировачи са немислими. Пилотите могат един по един да напускат кабината и да заемат вертикално положение, отдъхвайки си. Може да си полегнат дори.
    До височина 10 000 м в кабината на Су-34 автоматично се поддържат условията, съответстващи на височина на полета 2400 м. Това позволява на екипажа да работи без кислородни маски. Мощни кондиционери на въздуха осигуряват висока работоспособност на летците в продължение на 10 часа полет, което силно увеличава бойния потенциал на самолета.
    Системата за автономна сигурност, изпълнена с елементи на изкуствения интелект, автоматично контролира физическото състояние и действията на летците, работата на бордовите системи и остатъка на гориво, осигурява автоматично връщане на летището и подхождането за кацане. Тя осигурява допълнителни възможности за летеца и щурмана да водят прицелно бомбопускане, да маневрират под огъня на противника.

    Су-34 има следните летателно-технически характеристики: разпереност - 14,7 м, дължина - 22 м, височина - 5,93 м; излетна нормална маса - 39 000 кг; излетна максимална маса - 44 360 кг; максимален боен товар - 8 000 кг; максимална скорост на малка височина - 1400 км/ч; максимална на височина - 1900 км/ч - 1,8 пъти по-голяма от скоростта на звука; практически таван - 17 000 м; радиус на действие - 600-1130 км; максимално експлоатационно претоварване - 7 пъти по-голямо от земното ускорение.
    Въоръжението се закрепва на 12 точки и включва вградено 30-мм авиационно оръдие със 150 снаряда, четири типа управляеми ракети „въздух-въздух”, авиационни бомби, включително и с корекция на траекторията, бомбови касети и неуправляеми ракетни снаряди. С външно окачване изстребител, бомбардировачът носи изключително опасно оръжие - две свръхзвукови противокорабни управляеми ракети „Москит” с маса по 4000 кг и далечина на полета 250 км, превишаващи 3 пъти скоростта на звука, или три най-нови ракети „Алфа” с маса по 1500 кг с далекобойност 300 км.
    За пръв път експерименталната машина излита на 13 април 1991 г. в Жуковск. Появата на бял свят на този самолет е свързана с интрига. През 1994 г. западни журналисти фотографират непознат силует на борда на руския самолетоносач „Адмирал Кузнецов”. Те не се хващат на въдицата, че това е корабният Су-33. И в текста под снимката написали: „Какво е това? Не ни ли мами Русия относно собствената си слабост?” Появата на новия самолет е разкрита. Шефовете на бюрото „Сухой” признават, че на борда на самолетоносача се е намирал фронтовият бомбардировач Су-34. Съществува версия, според която руснаците искали да създадат илюзия, че разработват нов, учебен, палубен самолет и за известно време да отвлекат вниманието от създаването на новия ударен комплекс. След като секретът е разкрит, самолетът е демонстриран на различни международни изложби. През лятото на 1994 г. е показан публично на международния авиокосмически салон в Париж.
    В периода от 1993 до 1999 г. са произведени няколко предсерийни самолета, използвани за различни изпитания.
    В експортен вариант машината се нарича Су-32 и ще се продава след 2010-2012 г. Първият Су-34 официално е предаден на ВВС на 3 август 2007 г. До края на 2010 г. в руските ВВС ще постъпят 24 самолета, до 2015 - 58, а до края на 2022 г. - 300 машини.
    Ще се произвежда серийно в новосибирското обединение „Чкалов”. Един самолет струва 36 млн. долара
    Военни наблюдатели отбелязват, че фронтовият бомбардировач Су-34 е олицетворение на най-новата доктрина на руските ВВС. С него ще стартира концепцията за бойното използване на ВВС на Русия, която се опира не толкова на възможностите на Су-34, колкото на неговата способност да изпълнява продължителен полет благодарение на големия запас гориво, възможността да се дозарежда във въздуха, и то от други Су-34, с окачени под крилата резервоари, и ергономична кабина, която позволява на екипажа да запазва силите си по време на продължителни полети на големи разстояния. Су-34 може да бъде използван и без съпровод от самолети за радиоелектронна борба - вградената апаратура позволява на машината ефективно да обърква радиоелектронното оборудване на противника.
    Съединенията, снабдени с тези самолети, могат да бъдат използвани в хода на така наречените „махални” операции - когато една и съща авиационна част, днес използвана за унищожаване на терористични бази някъде в Средна Азия, утре ще нанесе удар по ракетна база в Европа, а след три дни да поддържа например сборна групировка от Северния, Тихоокеанския и Черноморския флот в Индийския океан, при това всички полети ще се изпълняват от летища на територията на Русия и нейните близки съседи, например от авиационната база Кант.
    Бойните възможности на Су-34 - снабдяването му с далекобойно и високоточно оръжие, заедно с възможностите за полети на свръхмалки височини и високото ниво на защита, осигуряват ниски загуби в хода на подобни мълниеносни операции.
    Новите руски съединения, които ще включват изстребители-бомбардировачи заедно със самолети за далечно радиолокационно откриване и управление, летящи танкери, безпилотните разузнавателни апарати, ще се характеризират с висока стратегическа мобилност, която ще позволява самолетите да се прехвърлят бързо в един или друг район. Тази концепция наподобява приетата в САЩ доктрина за АЕФ (аерокосмически експедиционни формирования), експериментирана успешно за пръв път във войната срещу Югославия. Това е един много гъвкав и мощен инструмент на въздушната война, който позволява бързо да се нанасят удари по всяка точка на планетата.

    Нагоре
    Съдържание на броя