"Нова Зора" - брой 34 - 23 септември 2008 г.

Капанът САПАРД
  • Коя е народополезната аграрна политика?
  • Битката за властта на т. нар. правилни партии има една цел:
    земята на България да стане собственост на чужденци
  • Проф. Ангел ДИМОВ пред в. “Нова Зора”
    в разговор с Минчо МИНЧЕВ

    Проф. Ангел Димов е един от най-изявените български аграрикономисти. Десетки са неговите публикации, посветени на теорията и практическото прилагане на аграрната политика. Като народен представител (периода 1991-1997 г.) той изготви и приетия през 1995 г. у нас Закон за защита на земеделските производители (ЗЗЗП), по силата на който беше създаден държавен фонд „Земеделие”. В редица от неговите парламентарни изказвания се разкрива антинародният характер на провежданата от 1992 г. у нас политика на насилствена ликвидация на българското земеделие чрез унищожаването на трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС), чрез по-нататъшното раздробяване на поземлената собственост и разграбване на кооперативното имущество, което предопредели днешната мизерия на българското село. Заради тези негови изказвания тогавашни управници и депутати го обвиниха, че е предизвикал селските бунтове през 1992 г. в над 600 български села и поискаха да му бъде свален депутатския имунитет. Проф. Димов не се поддаде на политическия шантаж и смело защитаваше истината. Разрухата и немотията потвърдиха правотата на неговата тогавашна битка.
    В. „Нова Зора” се обърна към проф. Ангел Димов, за да потърси отговора на зачестилите напоследък организирани протести на български млекопроизводители, както и да го помоли да изложи някои от своите виждания за възраждане на родното земеделие в рамките на членството на България в Европейския съюз и в условията на съвременната неолиберална глобализация на живота на народите.
    Зора

    Г-н Димов, защо протестират българските млекопроизводители? Кои са те? Казват, че са само малка част от хората, занимаващи се с млекопроизводство. И какъв е според Вас генезисът на този протест?

    В протестните акции с искания за повече субсидии от европейските фондове и ДФ „Земеделие” участват неколкостотин от общо около 140 хил. души български млекопроизводители. Понастоящем протестиращите животновъди притежават около 15% от общия брой на кравите у нас, около 360 хиляди глави. Те (за разлика от стотиците хиляди наши млекопроизводители с по 2-3 крави) са построили своите кравеферми, средно с по 50 крави, и са закупили холандски, германски, датски и други животни и доилни инсталации по линия на т. нар. Специална предприсъединителна (към ЕС) програма за развитие на земеделието и селските райони (САПАРД). Съгласно условията на тази програма половината от изразходваната парична сума за създадена кравефема, трайно насаждение, мандра, месопреработвателно предприятие и т.н. се покрива от европейски фондове. Но въпросната сума се предоставя на предприемачите едва когато проектите им са изпълнени. Дотогава повечето от тях са принудени да теглят високолихвени (около 15% ) заеми от намиращите се на наша територия чуждестранни банки. Главно поради това парите, които се предоставят от европейските фондове, стигат едва за покриване на лихвите, начислени по време на неколкогодишното изграждане на съответния обект. След това са нужни години на тежък и нискодоходен земеделски труд и лишения за изплащане на главницата на получения кредит. Очевидно въпросната предприсъединителна програма обслужва предимно интересите на западния лихварски и производителен (на машини и оборудване) капитал и заробва нашите земеделски производители. Едва ли е случаен фактът, че при преговорите за присъединяване на Унгария, Чехия и Румъния към ЕС, земеделските им министри не се хвалеха с постигнатите договорености за получаване на големи парични суми за реализация на САПАРД. Значи или са били по-информирани от министър Мехмед Дикме навремето, или по-умерени, сиреч по-предпазливи.

    Но защо, нали се обещаваше, че чрез САПАРД ще се постигне адаптиране на българското към западноевропейското земеделие?

    Още от 2001 г. в редица мои публикации и интервюта доказвах, че европейската програма САПАРД е средство за обогатяване на шепа местни и чуждестранни собственици на банки и машиностроителни предприятия. Западноевропейски банкери и промишлени босове печелят от осигурявания им паричен и стоков пазар, а местни бизнесмени се стремят по всякакъв начин да се сдобият с бюджетни парични ресурси, които да използват и за далавери - внос на оборудване втора употреба, финансиране на предизборни кампании, строителство на хотели в големи градове.
    Днес у нас има над половин милион земеделски стопанства, от които над 90% са дребни, натурални (самозадоволяващи се) и полунатурални стопанства. Незначителен е броят на българските стопанства, които са ползвали крупни субсидии (в т.ч. и от европейски фондове) за концентрация, модернизация и интензификация на селскостопанското производство.

    Тогава защо се настоява за предоставяне на все още неусвоени пари по САПАРД?

    По линия на САПАРД от европейските фондове би следвало да бъдат предоставени на страната ни още около 150 млн. от договорените неколкостотин милиона евро. Но тези пари се задържат под предлог, че у нас са разкрити случаи на злоупотреби с европейски парични ресурси. Но не това е причината, цели се местните кредитополучатели да бъдат лишени от възможността да върнат с европейски пари взетите високолихвени кредити, с които са закупили от западни държави животни, машини и оборудване и са построили ферми, хранително-вкусови предприятия и други обекти. Попаднали в капана, земеделските стопани прибяват към последното средство - уличен натиск за смяна на правителството и установяване на държавна власт, която с пари от нашите данъкоплатци да им осигури изплащането на получените кредити (по линия на САПАРД).

    Защо сегашното коалиционно правителство не предостави на въпросните млекопроизводители обещаните пари?

    За поддържане властта на тройната коалиция и особено на представителя на международния монархически клуб г-н СКГ, Европейската комисия по земеделие сигурно ще разреши на нашето правителство да отпусне на протестиращите млекопроизводители една пета от спрените им европейски пари. Но и с тези парични суми те няма да могат да избегнат грозящия ги фалит. Предричам, че техните нови ферми, а също и десетките новопостроени млеко- и месопреработвателни предприятия ще бъдат изкупени от чужденци, предимно граждани на държави извън ЕС. Това е схемата. По подобен начин след 1997 г. чужденци обсебиха всички големи български банки, промишлени, комунални и други предприятия.

    Изяснете все пак защо правителството не дотира протестиращите фермери с пари от бюджетния излишък?

    Мнозина не знаят, че в рамките на ЕС относителният дял на националните селскостопански субсидии не може да превишава 20 % от общия размер на паричните ресурси, които се предоставят на страната от европейските фондове. Но правителствата на някои „по-независими държави” прилагат и други форми на подпомагане на селските стопани, например поемане на част от цената на закупуваната модерна техника. У нас има допълнително събрани приходи в бюджета, наричани общо „бюджетен излишък”, който обаче е продукт преди всичко на високата инфлация. Тези допълнителни приходи се използват предимно за компенсиране на инфланционни загуби, които идват от повишаването на цените на стоките, с което се увеличават и постъпленията в бюджета от ДДС и акцизи. Друга част се заделя за изплащане на външния дълг на страната. При режим на колониален валутен борд и зависимост на държавата от външния капитал, каквито са условията в България, правителството има крайно ограничени финансови възможности за дотиране на родните земеделски производители. За него е валидна цитираната през 19-и век сентенция: „И най-красивата девойка на Франция може да даде само онова, което има”.

    Очевидно е, че тази неолиберална политика, в капана на която е България, не е насочена за възраждане на икономиката ни, в това число и на земеделието? Протестиращите млекопроизводители са за смяна на това правителство, но в това ли е проблемът?

    Лидерите на протестиращите млекопроизводители вдигат лозунги за предсрочни парламентарни избори и се мъчат да ги предизвикат, като докарат добитък в София и окупират парламентарната сграда. С тези политически акции, съзнателно или не, помагат на ГЕРБ и на някои парламентарно представени опозиционни партии. Друг е въпросът, че някои техни ръководители се домогват до лично участие в държавната власт. Съдейки обаче по неолибералните програми на въпросните опозиционни партии и по едностранчивите групови искания на протестиращите млекопроизводители може да се направи заключението, че евентуално тяхно властване ще доведе до обезбългаряване и на родното земеделие след банките и промишлените предприятия. В програмите на тези партии се предвижда тоталното разпродаване на чужденци и на останалите наши държавни компании, в т.ч. дори и Български пощи.

    От 18 години българското земеделие запада. Защо при управлението на днешната тройна коалиция този упадък продължава, при все че се споменава за непрекъснат икономически растеж от 7 %?

    Представителите на партийната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС), обслужват предимно интересите на местни и отвъдокеански мафиоти и олигарси, които след преломната 1997 г. овладяха и васализираха българската държава. Като държавни ръководители те нямат куража, а може би и не искат да отменят въведения през 1997 г. колониален режим на валутен борд. Те поддържат прослойката на търговските посредници и прекупвачи, които изкупуват на безценица продукцията на земеделските производители и я продават на многократно по-високи цени.
    Още през 1998 г. под влияние на представителите на мафиотския капитал парламентът промени ЗЗЗП и прие поправки, според които вместо на селските труженици повечето селскостопански субсидии отиват в касите на чуждестранни банкери и търговци, а също и на собственици на приватизираните държавни зърно- и плодохранилища. Понастоящем нашите земеделски производители ежегодно получават нищожни държавни субсидии, с които произвеждат растителни и животински продукти за местни и чуждестранни търговци и спекуланти. В резултат на тази противонародна политика след 1997 г. в българското земеделие всяка година има спад на произведения продукт. Една трета (около 15 млн. дка) от обработваемата земя на България е оставена да пустее. Нашите земеделски производители са изтласкани от руските и другите външни пазари. Доходите им са вече 20-30 пъти по-ниски от тези на западноевропейските фермери.
    Очевидно това е и една от причините за обезлюдяването на селата и обяснява защо младите хора бягат в чужбина и се наемат там като сезонни земеделски работници.

    Не се ли осъществява по този начин и ефектът на доминото: раждат се по-малко деца и се обезбългарява България? И не е ли това макрорамката на задачата, на която българското общество не може да намери решение? Като особен щрих в тази нерадостна картина е ситуацията с българските млекопризводители, за които, не мислите ли, че са поставени в неравностойно положение в ЕС?

    Вие правилно посочихте, че въпросните производители на мляко и млечни продукти са жертви на прилаганата у нас неолиберална евроатлантическа политика, която оформя макрорамката, от която България не може да се измъкне. Основни механизми на тази политика са колониалният валутен борд,ограничаващ правото на държавата да прилага различни схеми на субсидиране на фермерите; приватизацията на нашите държавни банки, хранително-вкусови, агрохимически, машиностроителни и други предприятия и присвояването им от чужденци или подставени лица (които отстояват чужди на България интереси и жестоко експлоатират българското население); присъединяване на България към антируския междудържавен военен блок НАТО, вследствие на което се ограничава достъпа на българските производители до руските пазари; неравноправно членство на страната в ЕС, чиито ръководни органи са й отпуснали мизерни производствени квоти (например квотата за производство на мляко у нас е под 1 млн. т при положение, че през последното десетилетие в страната ни ежегодно са произвеждани по над 1,3 млн. т мляко, а при държавния социализъм - 2,5 млн. т). В същото време на Германия (където количеството на добиваното мляко е 20 пъти повече от нашето) е определена 30 пъти по-голяма от нашата млечна производствена квота.

    Тогава какво следва да правят протестиращите млекопроизводители и млекопреработватели, за да оцелеят, да се развиват и да постигнат доходи, подобни на европейските млекопроизводители?

    Преди всичко те трябва да се доверят на български учени и политици, които разкриват корените на сполетелите ги беди и знаят как да отстояват техните интереси в епохата на неолибералния глобализъм. Оставят ли се да бъдат употребени от конюнктурни и обслужващи чужди геополитически интереси политически лидери и партии, неминуемо ще останат без собственост и ще слугуват на чуждестранни господари.
    Освен това те трябва да създават свои кредитни, снабдителни, изкупвателни, преработвателни и пласментни кооперативи, които ще елиминират ограбващите ги търговски посредници, ще разработват европейски проекти и ще им връщат част от получаваната крайна печалба. В такъв кооператив би следвало да бъде преобразувана и полудържавната организационна структура наречена „Млечен борд”.
    В Европа вече се създават международни млекарски кооперативи (като шведско-датския кооператив „Арла-Фуудс”, за производство и пласмент на мляко и млечни продукти с годишен оборот около 6 млрд. евро). А нашите млекари, обзети от частнособственическите стремления, продължават да проявяват дребнобуржоазен браншови индивидуализъм, да разчитат само на държавни помощи, да избягват поемането на обществени отговорности. Дълг на държавните земеделски служби е с финансови и методологични помощи да съдействат за коопериране на стотиците хиляди млекопроизводители, които отглеждат по две-три крави. Засега малките кравеферми на тези наши млекопроизводители не отговарят на европейските технически, ветеринарни, хигиенни и екологични норми и стандарти. До края на 2009 г. те трябва да изпълнят изискванията на Европейската комисия за т. нар. всеобхватна законосъобразност - отглеждане на здрави животни, производство на здравословни храни, опазване чистотата на околната среда, здравеопазване и безопасност на труда и т.н. Не ги ли изпълнят, ще загубят правото да продават добиваното мляко и ще бъдат лишени от основния им източник на доходи.

    Нека разширим темата, напоследък чуждестранни „инвестиционни” фондове масово изкупуват български земеделски земи. Мисля, че това е факт, който би трябвало дълбоко да тревожи обществото, но като че ли такава тревога не се забелязва.

    По принцип чужденци закупуват или завладяват големи землени площи за заселване. Обикновено желаещите да инвестират в селскостопанско производство наемат земя под аренда. Много факти дават основание да се направи извод, че отвъдокеански етнически организации кроят планове за изкупуване на български земи с цел заселването им с други, чуждестранни граждани. Нека си припомним някои от тези факти: в началото на 90-те години на 20-и век, в Лос Анжелис, Националният еврейски фонд същият, който навремето изкупи палестинска земя, върху която бе създадена съвременната държава Израел, започна да финансира и организира „триумфалното” завръщане от Мадрид в София на бившия български цар Симеон Сакскобургготски. През пролетта на 2005 г. (когато Симеон вече беше министър-председател на България, в края на своя мандат) шефът на Американската търговска камара у нас Кенет Лефковиц изпрати до Народното събрание писмо-указание (б. ред. - публикувано на 1 март 2005 г. във в.”Нова Зора”, единствена публикация в българския печат) как да бъде променен чл. 22 на Конституцията ни, за да се даде право на чужденци от държави извън ЕС да придобиват собственост върху български земеделски земи. Това указание беше изпълнено от депутатите в Българския парламент. Любопитното е, че г-н Лефковиц си позволи дори да предложи как трябва да изглежда чл. 22 от Конституцията ни.
    Още по-любопитно е, че българското Народно събрание прие именно този текст, като разликата беше само една запетая, пропусната очевидно, поради непознаване на езика ни от г-н Лефковиц.
    Днес чуждестранни „инвестиционни” фондове, включително с участието на неотдавна фалиралата и продадена американска банка „Мерил Линч”, вече изкупиха близо един милион декара български земеделски земи!..

    Изпаднали в полугладно съществуване българите вече продават земите си. Това беше предвидено от в. “Нова Зора” още когато писахме за програмата “Ран-Ът” и вече се случва. Какво е обаче правното основание във връзка с изменението на чл. 22 на Конституцията, за да бъдат сделките законни?

    Засега тези фондове се регистрират като смесени (с българско участие) юридически лица. Техните собственици имат голямо етническо лоби в нашата изпълнителна държавна власт, манипулират населението чрез разположени на наша територия чуждестранни медии и получаващи отвъдокеански финансови ресурси „неправителствени организации”. В предстоящите парламентарни избори сигурно ще спомогнат за избиране на парламентарно мнозинство, което да приеме предвидения в чл. 22 на нашата Конституция Закон за режима на земята. Вероятно така ще получат “законно право” да се разпореждат с българската земя и да я препродават на чуждестранни заселници.

    Тогава излиза, че битката на т. нар. правилни партии за властта има една цел: земята на България да стане собственост на чужденци? Впрочем, стопанисват ли се изкупените от чужденци български земи?

    Чуждестранните притежатели на български земи се регистрират като земеделски производители и получават от европейските фондове за всеки свой декар субсидии, възлизащи на десетки милиони лева. Върху част от техните земи механизирано се отглеждат основно зърнени и маслодайни култури (слънчоглед, рапица), чиято продукция се изнася предимно в държави извън ЕС, Израел, Турция. Вероятно монокултурна ще бъде производствената структура и върху земите, които в бъдеще ще се изкупуват и препродават на чужденци. Очаква се в нея значителен дял да заемат т. нар. енергийни култури, от чиито продукти (рапица, слънчоглед, соя) се получава биодизел и биоетанол (пшеница, царевица и захарно цвекло).
    Впрочем, централните органни на ЕС са отпуснали на нашата страна символична (3,500 т годишно) квота за производство на захарно цвекло. При държавния социализъм у нас ежегодно се добиваха по близо 1 млн.т. захарно цвекло!

    Какви са европейските директиви за отглеждане на енергийни култури на наша територия?

    Съгласно спуснатите от ЕС директиви до 2020 г. у нас площите на културите (главно слънчоглед, пшеница и царевица) за производство на биодизел и биоетанол би трябвало да се увеличат от 700 хил. на над 5 млн. декара. Годишното производство на биогорива трябва да достигне 300 хил. т (биодизел - 270 хил. т, и биоетанол - 30 хил. т). Но както във всички васални държави, така и у нас, наши и чуждестранни, главно германски и испански бизнесмени, вече са построили и оборудвали със западна техника около 20 завода за биодизел и няколко за биоетанол с общ капацитет над 600 хил.т биогорива (в градовете Ловеч, Плевен, Добрич, Русе, Силистра, Видин, Благоевград, Провадия). За снабдяването им с местна слънчогледова суровина например би трябвало ежегодно да се засява със слънчоглед половината (т.е. 15 млн. дка) от сега обработваната в страната земя.

    А изгодно ли е да се отглеждат енергийни култури?

    За българските производители винаги е било и ще бъде изгодно да произвеждат и изнасят в чужбина, включително в Русия, пресни и преработени зеленчуци и плодове в т.ч. грозде и гроздови вина. Производсвото им е трудоемко, но доходоносно.
    Отглеждането на енергийни култури (слънчоглед, пшеница, царевица) за добив на биогорива е нискодоходно производство. Например, за да се издържа, едно българско семейство би трябвало ежегодно да засява по няколко хиляди декара енергийни култури, но може да стане заможно, ако отглежда например няколко десетки декара зеленчуци и плодове и чрез свои кооперативи ги изнася на руските пазари.
    Впрочем, цените на биогоривата са много по-високи от тези на петрола и петролните продукти. Самото производство на биогорива замърсява околната среда. Обработваемата земя на нашата планета е около 15 млрд. дка, т.е. на всеки земен жител се падат средно по 2,5 дка при нужните за нормалното му изхранване 5 декара!
    Както показва световната практика всяко увеличаване на землените площи на енергийните култури се съпровожда с рязко повишаване на цените на хранителните продукти и гладна смърт на десетки милиони бедни хора. Отглеждането на енергийни култури е изгодно в САЩ, където на един жител се падат по 15 дка, в ЕС това число е 3,5 декара. С впримчването на България в подобно производство, освен посочените щети, се постига и целта тя да бъде пазар за западни машини и технологии за това производство. Развиващите се страни трябва да осигуряват сравнително по-здравословно гориво за богатите притежатели на луксозни автомобили...

    Бихте ли обобщили каква трябва да бъде все пак българската аграрна политика?

    Българската аграрна политика би трябвало да бъде народополезна, т.е. да способства за водене на ефективно земеделие и осигуряване на високи селскостопански доходи.
    Тази политика би следвало да включва следните механизми и начини на действие: отмяна на колониалния валутен борд; създаване на специализирана българска държавна или кооперативна земеделска банка; приемане на заличените през 1998 г. клаузи на ЗЗЗП, включително осигуряващата гарантирани изкупни цени на основни селскостопански стоки; адаптиране на българската към западноевропейската протекционна аграрна политика; създаване на държавен фонд „Земя”, който да изкупува земеделски земи и да ги продава (на разсрочено плащане) на български граждани, желаещи да се занимават със земеделие и животновъдство; създаване на български земеделски снабдителни, преработвателни и пласментни кооперативи; създаване на българо-руски земеделски дружества за кредитиране, изкупуване, преработка и износ на пресни и преработени селскостопански стоки на руски пазари; преговори за увеличаване на селскостопанските производствени квоти, които ЕС отпуска на България; извеждане на българската държава от военните структури на НАТО.
    Нали разбирате, че паричните ресурси, предназначени за натовски военни мисии на наши войници в чужбина е много по-полезно да се предоставят на ДФ “Земеделие!

    Нагоре
    Съдържание на броя