"Нова Зора" - брой 34 - 23 септември 2008 г.

Най-голямата американска военна база в Европа
  • Старият континент след виетнамската война
  • Душан РАДОВАНОВИЧ
    сп. “Черно и бяло”, бр. 6, 2008 г.

    Крепостта Бондстийл, както някои с право наричат сега най-голямата военна база на САЩ в тила на Европа, представлява огромен и супермодерен град, а това още веднъж отчетливо доказва, че най-голямата световна сила се стреми към трайно присъствие в Южните сръбски покрайнини - твърди френският историк Алексис Труд в своята фундаментална работа „Геополитиката на Сърбия”, представена неотдавна в Културния център на Сърбия в Париж.
    Професор Труд, който през изминалите години много пъти е посещавал Южните сръбски покрайнини, пише, че „проектите за изграждането на Бондстийл, според полковник Робърт Мекклиър – комендант на първата американска пехотна дивизия, са били създадени много преди хвърлянето на първите натовски бомби в Косово и Метохия през март 1999 г.” В контекста на регионалните връзки между Унгария, България и Румъния Косово от началото на 2000 г. било бита карта. Браян Хопкинсън – директор на Международната кризисна група за Косово, заявява през ноември 1999 г., че „тази база ще бъде отговор на насъщната потребност от присъствие на Балканите през следващите години”.
    От самото начало Бондстийл би следвало да бъде доста голяма по площ, тъй като приема все повече американски войници, и в същото време според Хопкинсън е „стартова платформа за следващи американски военни операции в този регион. Силното логистично и високотехнологично състояние на военното оборудване ще превърне Бондстийл във фактор на стабилност за американските части в Югоизточна Европа”.
    Началото на изграждането на американската база на няколко километра от Урошевац датира от лятото на 1999 г. Най-малко пет компании са получили задачата да направят за шест месеца триста и двадесет километра път и седемдесет и пет моста така, че в радиус от 8,5 км да бъде подготвен терен от 750 хектара, върху който да бъдат настанени близо 4500 американски войници. Освен това се превижда в случай на по-големи военни операции Бондстийл да бъде разширен така, че да приеме до 7000 американски войници.
    „Първото впечатление след посещението на базата е наличието на солидна охранителна техника. Още на входа ви посрещат импозантни стени и многобройни антени с камери за наблюдение, като всичко това се съпровожда от постоянни прелитания на хеликоптери. Цялата околност около базата е заобиколена от многобройни асфалтирани пътища. Очевидно сериозно са се погрижили за сигурността на базата. Наоколо няма нито едно дърво. Бондстийл е опасан от защитна стена с дължина 14 км и височина 2,5 м, като на стратегическите точки са изградени 9,6 метра високи топовни кули (вместо обичайните 2,5 метра), защитени с дебели бетонни плочи.”
    Вътрешността на Бондстийл прилича повече на град, отколкото на военна база. Около 300 бетонни сгради по дължината на 25-километровите асфалтирани улици напомнят за кубчетата „Лего”. Сред многобройните сгради може да забележите военната болница (една от най-добре оборудваните в Европа), затвор с големина 115 на 82 метра, както и многобройни ресторанти, барове, спортни терени и дори един „Бургеркинг”. Военнотехническата апаратура непрекъснато се подменя, Бондстийл има 52 самолета и 60 хеликоптера, включително и 12 „Апачи”.
    Полковник Робърт Мекклиър, който по време на създаването на базата е отговарял за инженерните работи, е сложил картите на масата през август 1999 г. „Искаме нашите войници да могат да ядат сладолед във фунийки. Като резултат от това желание Бондстийл е създаден като град-крепост с най-голям комфорт. Започнали са от добре оборудвани дървени къщи за настаняване на американски войници. Във всяка от тях има пет стаи с шест легла и луксозни комфортни хотели с категория „три звезди”, с просторна тераса, електрическо отопление, климатик и телефон във всяка стая. Всеки войник разполага със свой гардероб, в много от стаите има телевизор, DVD-плейър и автомат за кафе. Високият комфорт и многообразните възможности за приятно пребиваване превърнаха базата в истински автентичен град”.
    Журналистът от „Крисчън Сайънс Монитор” Майкъл Джордан пише: „Базата е толкова голяма, че би следвало да бъде разделена на три части – център, близки покрайнини и далечни покрайнини”.
    Търговският център е изграден до баровете. В два бутика се продават дрехи и последната продукция на DVD, ресторантите, в които могат да се купят сандвичи и безалкохолна бира, работят 24 часа. Между северната и южната част се намират спортните терени, гимнастически салон, които също работят денонощно. Там се намират две кинозали, билярдна и зала за конференции. В момента се строят две изповедални, а два американски университета провеждат курсове по интернет. Пак според проф. Труд, Бондстийл е точният израз на пълното военно американско оборудване и изключителна база на американския военно-индустриален комплекс.
    Между юли и ноември 1999 г. базата е построена от 1700 американски военни инженери с помощта на 1000 американски и 7000 косовски албанци. За снабдяването отговаря щатската компания „Band RS”, която всекидневно осигурява 2500 кубика питейна вода и 18 хиляди порции храна, както и електроснабдяването на града с 25 000 жители. Американският журналист Пол Стоюарт твърди, че компанията „Band PS” е най-големият работодател на територията на Косово с около 5000 наемни работници измежду местните албанци и още 15 000 потенциални служители.
    Бондстийл е влючен в широката мрежа на американските военно-индустриални бази. Фирмата „Band PS” е дъщерна компания на „Халибъртън корпорейшън”, чийто директор е Дик Чейни, някогашен министър на отбраната в администрацията на Буш-старши. Известно е, че през 1999 г. същата американска компания е подписала договор за 18 млн. долара за изграждането на военни бази в Унгария, Хърватска и Босна. През юни 2001 г. Доналд Ръмсфелд – тогавашен министър на отбраната в администрацията на Буш-младши, заяви: „Според моето разбиране ние не харчим за вас, ние направо инвестираме във вашите мъже и жени. Благодарение на американската военна служба ние не подкопаваме американската мощ, а обратно – правим по-силен нейния растеж”.
    Оценявайки Косово като някакъв енергиен коридор в сърцето на системата на натовския алианс, френският историк заключава, че това е важна стъпка, според която всеки би трябвало да разбере стратегическата важност на Южните сръбски провинции.
    Като се има предвид, че Косово и Метохия притежават редки метали и минерали като например волфрам и циркон, които се използват за главите на ракетите и бомбите, всеки би могъл да разбере заинтересоваността на САЩ за изграждане на коридор Бургас-Драч. Не бива да забравяме, че в Косово се намират залежи на лигнит, оценени на около 10 млн. тона, както и значителни залежи на цинк, никел и други богатства.
    Друг изключително важен интерес на Вашингтон за военно присъствие в Косово и Метохия е чисто геополитически – посочва проф. Труд. „С коридор „Осем” и тяхното косовско допълнение сърбите и гърците, ако запазят политическа независимост по отношение на САЩ, няма да имат достъп до финансовите ясли. В същото това време ще награди държавите или народите, които изразяват благодарност за получената американска помощ. Нека това го види и т. нар. зелена трансфер зала, нека го видят и другите, когато говорим за Турция и България, албанците в Македония, в Косово и Албания, бошняците в Босна”.
    Севди Ахмети, активист за човешките права в Косово, който е от албанска националност, заяви, че „албанците са един народ, който е прегърнал НАТО с цялото си сърце”.
    В случай на евентуална криза в съседна Македония или Черна гора американските сили могат много бързо да навлязат в Косово и Метохия, които са „междинен сектор” между Ядран, Черно море, Дунав и Средиземноморието.
    Значителното американско военно присъствие в Косово и Метохия е сериозна преграда за руските и арабските амбиции в този регион на Западните Балкани. През януари 1999 г., два месеца преди НАТО да бомбардира Сърбия и Черна гора, в уводна статия на „Вашингтон пост”, близък до американската администрация, пише - „Нарастващите проблеми в Близкия изток налагат необходимостта от изграждането на база, която да ни даде възможност да летим от Балканите, за да защитим петрола в Каспийско море”. Някои западни аналитици смятат, че Бондстийл може да бъде първата смяна на въздушната база в Авиан, Италия, в бъдещия генерален план на американската военна стратегия около Черно море.

    Нагоре
    Съдържание на броя