"Нова Зора" - брой 42 - 18 ноември 2008 г.

Нямам право да мълча
  • България се нуждае от силна лява партия
  • Накъде отива БСП?
  • О.з. ген. полк. Васил ЗИКУЛОВ

    БСП е в криза. Партията, която вече повече от век е общопризната за лява, все повече губи популярност. И това – в условиятга на ограбена и обедняла България!
    Когато през ранната пролет на 1942 г. бях приет в редиците на БРП, по-късно БРП(к), БКП и сега БСП, организираните членове бяха малко. При това мнозинството им се намираше в затворите и лагерите. Но симпатиите и подкрепата на народа, с които тя се ползваше, бяха големи. За членството в БРП можеше да си загубиш живота. Нас, като партизани, ни преследваха подобно на диви животни – с полиция, жандармерия, ловни роти и регулярна войска. Въпреки това численият състав на партията растеше.
    България попадна в съветската зона за влияние в резултат преди всичко на хода на военните събития и на споразумението между Сталин, Рузвелт и Чърчил в Ялта за определяне на демаркационната линия след завършване на операциите в Европа. Впоследствие, през октомври 1944 г., това споразумение бе уточнено в недостоен пазарлък между Чърчил и Сталин. Но партията зае доминиращо положение в новосъздаденото правителство на ОФ - съвършено заслужено. Това е естествен резултат, който отразяваше нарасналата й популярност.
    Към края на студената война, въпреки грешките и недостатъците на командно-административната система, злоупотребите с власт, съпроводени с насилие, както и все още свежите спомени за несправедливостите, които съпътстваха така наречения възродителен процес, народът продължи да ни подкрепя. Той желаеше промени, но в рамките на социализма, и продължаваше да възприема партията за единствената политическа сила, която е в състояние да изведе България на спасителния път. БСП спечели изборите за Велико народно събрание през 1990 г. въпреки обединените усилия на всички опозиционни партии.
    По-късно нещата тръгнаха назад. Главна причина за това са слабостите и непоследователността в действията на ръководството на партията.
    Очаквам да срещна възражението, че намалява популярността не само на БСП, но и на всички политически сили.
    Това е така, но недоверието към десните политически партии е закономерно. Те бяха тези, които поведоха народа към реставрацията на капитализма, при това – в най-отвратителния му вид. Но ръстът на недоверието към БСП от страна на обедняващия ограбван и насилван народ е твърде показателен.

    Причините са най-вече в субективната сфера, т.е. – в политиката и поведението на нейните ръководители. БСП се промени.
    Първоначално промяната беше необходим, оздравителен процес. Но това беше в началото.
    По-късно характерът на промените стана друг.
    Сега БСП много по-трудно може да бъде характеризирана като социалистическа и национално отговорна. Тя наподобява кола, на която е включен ляв мигач, но стремително завива надясно.
    Резултатът е предизвестен.
    Настъпилите драстични промени в социалната структура на обществото с пълна сила засегнаха и членската маса на партията. Партийни членове, работили при социализма един до друг и получавали близки по размер доходи, внезапно се оказаха със съвсем различен социален статус. Някои от тях станаха притежатели на неизвестно откъде появили се големи богатства. Други станаха още по-бедни, а някои са принудени да ровят в кофите с боклук.
    Оформи се новата политическа класа на България. Тя има свои специфични класови интереси, както и своя идеология и морал. Но за да упражнява управленческите си функции, тя се нуждае от финансови средства, част от които й предоставят под формата на дарения представителите на богатата класа – т.е., новопоявилите се капиталисти. Подобно на всички други партии, и БСП е в зависимост от волята на капиталистите и тяхната подкрепа.
    Част от политическата класа на България е ръководният политически елит на БСП – Висшият партиен съвет, партийният апарат, депутатите, съветниците, представителите на БСП в органите на властта и т.н.
    Сега класовият състав на БСП и симпатизантите й е: огромно мнозинство представители на бедните класи. Това са хора в една или друга степен свързани с миналото на БКП – с въоръжената антифашистка борба през периода 1941-1942 г., с Отечествената война, с бригадирското движение, с развитието на икономиката, науката и пр. – с всичко, което се наричаше изграждане и защита на социалистическа България.
    Управленският елит на България, поради споменатите вече специфични особености на политическата класа, често сменя своите политически предпочитания.
    Съвсем незначителна по численост, но най-влиятелната по своята икономическа мощ е класата на богатите.
    В казаното дотук се крие и коренът на двойнственото политическо поведение на партийното ръководство. На думи – то е „за” преодоляване на капитализма” (както е казано в тезисите за нова програма). На практика дейността му е насочена към увековечаването му.
    Това най-ясно се вижда в отношението на управленския елит към нейното недалечно минало. В стремежа си да не се лиши от подкрепата на основната членска маса, този елит заявява за своята приемственост по отношение на всичко положително от своето минало. На дело обаче омаловажава и по всякакъв начин се разграничава от това минало, отграничава се от завоевания, които са безспорна историческа заслуга на БСП.
    Тонът се задава от днешния президент на страната. От деня, когато той застана начело на БСП, никой не е чул на тържествена заря да бъде споменат подвигът на загинали антифашисти; историята на антифашистката въоръжена борба през периода 1941-1944 г. беше изхвърлена от учебните програми.
    Стига се до куриози.
    Въоръжената антифашистка борба на българския народ през периода 1941-1944 г. е най-ценен национален капитал на България. Тя е доказателство, че даже тогава, когато държавата, по волята на своето монархофашистко правителство беше превърната в част от реалния фашизъм, когато тя бе обявила война на Великобритания и САЩ, а български фашисти безчинстваха и в овладените от немците територии на Гърция и Югославия, българският народ със сърцата си беше на страната на антифашистката коалиция, заради което даде свидни жертви. БСП се отнася безотговорно към този национален капитал, който е капитал и за нейната предшественица – БКП.
    Както е известно, президентът Буш взе лично участие в тържествата в Москва по повод 60-годишнината от разгрома на фашизма в Европа. По този начин той даде израз на признанието, че победата беше общо дело. Тя е резултат на борбата на всички държави, народи, антифашистки движения и политически сили в целия свят. Президентът на България, бивш председател на БСП, избран за президент с нейна подкрепа, очевидно от желание да демонстрира „неутралитет”, се разграничи от това признание. В приветствието си по същия повод към българските ветерани ограничи приноса на българския народ само до участието на армията в Отечествената война, но не и на неговото участие във въоръжената антифашистка борба.
    Още по-вредно е това, което направиха ръководството на БСП, и депутатите социалисти, подкрепени в парламента от НДСВ и ДПС и целокупната десница и заедно, в един глас, казаха „да” на закона за досиетата, приет през декември 2006 г. Непростимо е, че неговите разпоредби се разпростират и върху всички разузнавателни формирования на БНА. С този факт бяха надминати дори фашизоидите от партията на Иван Костов и Петър Стоянов, които първи, още през 1997 г., приеха и гласуваха подобен закон.
    В съответствие със закона, приет тогава от СДС, бе създадена Комисията на Методи Андреев. Тя се ровеше в архивите на РУ ГЩ да търси сведения на доносници и виновници за политически насилия. Тъй като подобни задачи военното разузнаване не е изпълнявало, в неговите архиви нямаше сведения от подобен характер. От това следваше, че законът, приет от СДС, е вреден за националната сигурност, но засяга правата само на единични български граждани, предимно отдавна снети от отчет нелегални разузнавачи и лица с двойно гражданство.
    На главните БСП-ръководители, и преди всичко на одиозни фигури като Татяна Дончева и депутатите социалисти това се видя недостатъчно. Те разпространиха действието на разпоредбите на закона и върху целия личен състав на всички разузнавателни формирования на БНА: екипажите на Бойните разузнавателни и дозорни машини (БРДМ), парашутистите, пилотите на разузнавателни самолети, радиоразузнавачите, леководолазите и т.н. Мнозинството от тези бивши военнослужители са срочнослужещи, постъпили във военното разузнаване не по своя воля и желание, а по силата на Закона за всеобщата военна служба. Те в мирно време изобщо не са изпълнявали никакви разузнавателни задачи, а само са се подготвяли за това, в случай че България бъде нападната. Законът не изключи дори ветераните от Отечествената война, изпълнявали задачи срещу немските фашисти!
    В отличе от създадената от СДС комисия на Методи Андреев, новосъздадената комисия не си губи времето да търси насилници и доносници. За ръководителя на комисията, социалиста Евтим Костадинов, както и за нейните членове, всички те с манталитета на внезапно добрали се до охолство лумпени, въпросът е от ясен по-ясен. Самата принадлежност към военното разузнаване се приема за вина! Тази комисия просто произнася присъди: „принадлежал”, което означава – „виновен”! От това следва привличане към „морална лустрация”.
    В сервилното надбягване с останалите политици, по пътя към сърцето на новия велик благодетел на България, новите екзекутори на българското достойнство не се спират пред нищо. Не ги спира нарушението на Конституцията, погазването на истината, оклеветяването и опозоряването на невинни и честни български граждани, не ги спират интересите на националната сигурлност, опасността от нерегламентирано и нежелателно изтичане на сведения, които могат да доведат до увреждане на доброто име на България и на безопасността на чужди граждани, допринесли за отбраната на България. Те без колебание не само омаловажават, но и приемат за вина това, което е историческа заслуга на ръководената от съвременни ликвидатори партия на българските социалисти.
    В какво виждат лидерите на БСП и цялата върхушка на новата политическа класа вината на военните разузнавачи?
    Защо те ни подлагат на порицание и гонение?
    Та ние, военните разузнавачи, с нищо друго, освен със защитата на България срещу военно нападение не сме се занимавали! А защитата от военно нападение е и защита на териториалната цялост и суверенитет на Отечеството. Което от своя страна е другият, безспорен исторически принос на БСП.
    В края на Втората световна война България беше една от победените фашистки държави. Поради нейното поведение до есента на 1944 г. и извършените злодеяния от българските фашисти, към България се отправяха искания за териториални компенсации. По време на студената война, в нейните южни и югозападни съседни държави се осъществяваха широкомащабни военни приготовления, щедро подпомагани от САЩ и големите западноевропейски държави. И ако България, при тези условия, успя единствена измежду всички сателити на Германия да запази своите довоенни граници и суверенитет и да разшири международното си влияние, то това се дължи на нейната успешна външна и отбранителна политика, на изграждането и подготовката на БНА, в това число – на нейните разузнавателни органи и на тяхната дейност.
    Всичко това е заслуга, а не вина на предшествениците на БСП и на българските граждани, които работеха в тези области. Въпреки слабостите на командноадминистративната система, в България не се допуснаха кръвопролития – гражданска война, подобно на Гърция, намеса на армията във вътрешния живот – подобно на онова, което стана в ГДР, Унгария, Чехословакия и Полша. Всичко това е историческа заслуга, а не вина, от която ръководството на БСП трябва да се срамува.
    Воденето на разузнаване за разкриване на военните приготовления и заплахи за България не може да се разглежда като вина на българските граждани, работили в тази сфера. То би могло да се оценява като вина само от хората, които са готвели агресивни планове срещу нея – за внезапното осъществяване на които нашето военно разузнаване се е явявало съществено препятствие.
    Подхвърля ни се мисълта, че лидерите на БСП са направили това под натиска на САЩ. Под натиска на САЩ ли или на ЦРУ? Това не е едно и също. А може би – и на българския криминален капитал. Ако е на САЩ, защо тогава тази истина се спестява на обществото? Защо се скрива тяхната роля, дори с цената на уронен личен авторитет?
    В миналото, в детските ни читанки, беше поместена басня. В нея се говореше за кучето, което лае срещу орела, защото казал лоши думи за неговия стопанин.
    Какво спечели БСП с този закон?
    Нищо! Тя само загуби и продължава да губи!
    Нима лидерите на БСП са разчитали, че всички тези десетки, а заедно с членовете на семействата си, вероятно повече от сто хиляди български граждани, огорчени от ръководството на БСП чрез този закон, ще се втурнат на първите избори да гласуват за тях, само защото те са записали в тезисите за нова програма на партията, че тя се бори за демокрация и справедливост?
    Истината е може би по-горчива.
    Възможно е същите тези лидери, включително и председателят на БСП, да не са особено загрижени за популярността на партията и за нейното влияние. Малко ли са случаите, когато БСП се използва от нейни елитни кадри като трамплин за постигане на честолюбиви амбиции за политическо благополучие?
    След всичко казано дотук, толкова ли е изненадващо, че все повече бивши военнослужещи от БНА (животът им е преминал на полигоните, посветен в защита на Отечеството), които по традиция принадлежат към твърдия електорат на БСП, напускат нейните редици? Следва ли да ни учудва, че все по-голям брой от тях попълват редовете на ГЕРБ, “Атака” или правят опити сами да създадат нови политически формации с патриотична насоченост или пък просто престават да проявяват интерес към каквато и да е обществена дейност!
    И това се отнася не само за военнослужещите от БНА. Ръководството на БСП дава многобройни поводи за разочарования за различни категории от своя членски състав и електорат.
    България, ограбвана и насилвана, се нуждае от силна лява партия! Естествено е, тази партия да бъде БСП.
    Но ръководителите на БСП поне с нещо би трябвало да напомнят ръководителите, каквито аз зная от дните на своето юношество. Те дори и изправени на бесилката, не се отказваха да защитават своето достойнство, честта на своята партия и най-вече истината и справедливостта.
    Бих желал моите думи да не се възприемат като призив към предстоящия конгрес за смяна на лидера на партията и на нейното ръководство. Само с хирургия нещата няма да се оправят. Това е апел към цялата партия. Преди всичко към елита, който я ръководи, за смяна на политическия курс и за възвръщане към традиционните морални ценности на лявото движение.
    Апел за смяна на посоката, по която се движи колата, а не на мигача или шофьора.
    Нямам особени надежди, че ще бъда чут и разбран.
    Не участвам в никакви фракции и движения и съм противник на всякаква фракционност. Нямам амбиции за някаква роля в обществения живот. Давам си сметка и за неприятностите, които могат да последват за мен след публикацията на тази статия.
    Но нямам право и да мълча, нито пък да гледам безучастно как прекалено бързо моята партия се стопява, губи обществени позиции и влияние, превръща се в третостепенна политическа сила, моята партия, за чиито идеали загинаха толкова много прекрасни българи.
    Ще измина докрай своя път.


    Ген. полк. Васил Зикулов е участник в антифашистката съпротива, член е на РМС от 1938 г., а партизанин и член на БРП - от пролетта на 1942 г., командир на партизански отряд „Смърт на фашизма” от 6 ВОЗ, бивш началник на РУ ГЩ на БНА в периода 1967-1991 г.

    Нагоре
    Съдържание на броя