"Нова Зора" - брой 47 - 23 декември 2008 г.

Тогава имаше ред, сигурност и подем
О.з. полк. д-р Димитър ВАНДОВ пред в. “Нова Зора” в разговор с Минчо МИНЧЕВ
за Димитър Стоянов, за задачите пред МВР по онова време, и за България

Г-н Вандов, на 18 ноември присъствах на тържеството в ЦДНА по повод 80-годишнината от рождението на ген.-полковник Димитър Стоянов. Направи ми впечатление, че дойдоха много бивши политически дейци, генерали, отговорни служители на МВР, близки и приятели на Димитър Стоянов. Тук бе и сегашният министър на вътрешните работи г-н Михаил Миков. Вие изнесохте основния доклад, изслушан от присъстващите с интерес. Ще Ви помоля да отговорите на няколко въпроса, свързани с дейността на ген.-полковник Димитър Стоянов като министър на вътрешните работи и общественик. За какъв период Димитър Стоянов беше министър на вътрешните работи и защо бе освободен от тази длъжност?

Димитър Стоянов бе назначен за министър на вътрешните работи с указ на Държавния съвет от 7 април 1973 г. Този пост заемаше в продължение на 16 години и бе освободен от него на 19 декември 1988 г. поради издигането му на още по-отговорна работа - член на ПБ и секретар на БКП - първи заместник на Тодор Живков. Това показва, че държавното и партийно ръководство са дали висока оценка за работата на Димитър Стоянов като министър на вътрешните работи. Ген.-полк. Димитър Стоянов е най-дългогодишният министър на вътрешните работи на България.

Как се е стигнало до издигането на Димитър Стоянов за министър на вътрешните работи?

След 9.09.1944 г., още като студент, Димитър Стоянов е организационен работник по линия на Комсомола и секретар на ЦК на ДКМС. В периода 1961-1973 г. е секретар, а по-късно първи секретар на Окръжния комитет на БКП във Велико Търново. Именно на тази длъжност развива изключително активна партийно-политическа, стопанска и културна дейност, променя облика на Велико Търново и на целия окръг. Именно тук се проявява като перспективен бъдещ държавник.

Когато Димитър Стоянов става министър на вътрешните работи, Вие вече имате 23-годишен стаж в това ведомство. Как посрещнахте, Вие и колегите, новия министър, как навлезе в работата?

Естествено, в началото Димитър Стоянов нямаше необходимия опит, но в замяна на това във ведомството вече имаше много опитни ръководители, които му оказваха значителна помощ. Той се записа задочно и завърши в Москва второ висше образование, свързано с дейността му като министър на вътрешните работи. Работният му ден постоянно беше около 14 часа. Проявяваше изключителна самодисциплина. Строг бе преди всичко към себе си и внимателен към подчинените. С личния си пример възпитаваше подчинените. Още с идването му в министерството спечели уважението им. Бързо навлезе в работата на министерството и успешно ръководи неговата дейност.

Доколкото знам, тогава МВР беше много по-голяма структура и с повече отговорности. Как успя Димитър Стоянов за толкова кратък срок да овладее и ръководи такова сложно ведомство?

Действително от дистанцията на времето човек трудно може да си представи как министър Стоянов успяваше да ръководи МВР в продължение на 16 години. При това в онзи период от време министерството беше огромно и с изключително много и отговорни задачи по обезпечаването на обществения ред и националната безопасност. Но мащабите и функциите на МВР от онзи период нямат нищо общо със сегашното МВР. Тогава към МВР бяха политическото и научно-техническото разузнаване, контраразузнаването, военното контраразузнаване, следствието, вътрешните и гранични войски, затворите, милицията, противопожарната охрана, ведомствените научни и културни институции, научно-техническото управление, икономическото управление, управление безопасност, специалните разузнавателни средства, проследяването, управление кадри, управление “Тил”, което извършваше освен всичко друго и огромно строителство на жилища за служителите, сгради за управленията на МВР на цялата територия на страната, почивни станции, санаториуми, болници и пр. Всички споменати управления и служби на МВР имаха подразделения в цялата страна. Политическото и научно-техническото разузнаване имаха резидентури в много разузнавани страни на различни континенти. Тази голяма и сложна организация за запазване на реда и сигурността на България беше ръководена от ген.-полковник Димитър Стоянов, а в страната имаше ред, сигурност и икономически и културен подем.
МВР поддържаше връзки с други държавни институции, обществени организации, научни звена и пряко с много граждани. Във ведомството постъпваше огромен поток от информация, нужна за работата на МВР и необходима на партийното и държавно ръководство за вземане на необходимите мерки и управленски решения. Необходима беше постоянна и прецизна оценка на получената информация, за да може своевременно да се използва.

При тези широкомащабни задачи министър Стоянов как определяше приоритетните?

За Димитър Стоянов нямаше важни и второстепенни задачи, можеше точно да определя приоритетите в защита на националната безопасност и да организира и контролира тяхното изпълнение. Именно затова основното му внимание и усилия бяха насочени по турското направление, както по линия на политическото разузнаване, така и по линия на контраразузнаването и милицията. Задачите бяха формулирани много ясно и точно: 1. Разкриване на антибългарските замисли и действия на Турция и нейните разузнавателни органи против България; 2. Разкриване и обезвреждане на турските шпиони и терористични групи на територията на България; 3. Пресичане на турската вражеска пропаганда против България.
Естествено, в разузнаването - ПГУ-ДС, министър Стоянов проявяваше най-голям интерес към отдел I, който бе главното направление на нашето политическо разузнаване и водеше активна, твърде успешна разузнавателна дейност, по Турция и то главно на нейна територия. Във Второ, Трето и в Шесто управление на ДС той също отделяше най-голямо внимание на отделите, които работеха по линия на турския шпионаж и подривни организации. Показателен е и фактът, че от назначаването му за министър до преминаването му на работа в ПБ на БКП, в продължение на 16 години той членуваше в партийната организация на отдел 1-ПГУ-ДС. При това не формално, а бе един от активните редови членове. За втора приоритетна задача в работата на министерството Димитър Стоянов определи опазването и развитието на икономиката на страната. Във връзка с тази задача той контролираше отблизо работата на IV управление на ДС, което работеше по охраната на икономиката на България. Освен това полагаше усилия за развитието, оперативното израстване и подобряване на информационната работа на НТР (Научно-техническо разузнаване). Получената научно-техническа информация предоставяше на промишлените министерства, на военните заводи и на фармацевтичната промишленост за внедряване в производството. Лично контролираше каква е съдбата на предоставената информация.
Ефективността от получената от НТР и внедрена в нашата промишленост информация възлизаше ежегодно на стотици милиони долари в полза на българската икономика.

Г-н Вандов, как си обяснявате усилията на новия „политически елит” след 10 ноември 1989 г. да раздроби добре организираното и ефективно МВР на малки и слаби служби и да ликвидира оперативния агентурен апарат?

За да може безнаказано да нарушава конституцията и да краде.

Бихте ли казали нещо за личния живот на Димитър Стоянов?

Той беше много зает, но въпреки всичко имаше широки културни интереси и намираше време да чете художествена литература, да слуша класическа музика, да посещава театри, опери, изложби. Имаше много приятели и често се срещаше с интелектуалци и политически дейци. Намираше време за семейството си и за екскурзии в планината. Близки негови приятели дори споделят, че в приятелска среда запявал и хубави български песни. Патриотизмът на Димитър Стоянов започваше от любовта към семейството, привързаността към родния край и обичта към Родината.

След преминаването му на работа в ПБ на БКП настъпиха ли някакви промени в поведението на Димитър Стоянов?

И като партиен ръководител в ПБ на БКП той не промени поведението си и остана пословично скромен, трудолюбив и внимателен към хората.

Как Димитър Стоянов реагира на промените след 10 ноември 1989 г.?

Запази присъствието на духа и остана убеден комунист и патриот. Прие с болка разгрома на органите за безопасност, хулите срещу колегите му от разузнаването и контраразузнаването и разрухата на държавата. На 9 ноември 1990 г. Д. Стоянов бе изключен от БСП, което понесе болезнено.
Той знаеше, че делото по възродителния процес е образувано под силния натиск на Андрей Луканов, Александър Лилов, Петър Младенов и Чавдар Кюранов. От името на ръководството на БКП Чавдар Кюранов два пъти ходил при главния прокурор Васил Мръчков с настояване да образува дело по възродителния процес. Една седмица след образуването на делото Тодор Живков бе арестуван, а Димитър Стоянов, поставен под следствие.
Естествено, в този период нашият министър бе много разтревожен, но тревогите му се увеличиха още повече, когато на пленума на ЦК на БКП, на 29 декември 1989 г., по настояване на Андрей Луканов, Александър Лилов и Петър Младенов, бяха взети абсурдни антибългарски решения. Оправдана бе 130-годишната антибългарска подривна и шпионска дейност на Турция и нейните разузнавателни органи против България. А българските органи за сигурност и служителите на ДС и милицията бяха обвинени в какви ли не грехове. Турските шпиони и атентатори бяха пуснати от затворите и вкарани в парламента, Министерския съвет и местното самоуправление. Само 6 дни след това решение на пленума на ЦК бе обявено създаването на антиконституционната, антибългарска и протурска партия ДПС, която е наследник на създадената през юли 1985 г. нелегална турска шпионска и терористическа организация “Турско националноосвободително движение в България”. ДПС бе регистрирана пак по настояването на Лилов, Луканов и Младенов. Това откри пътя на потурчването на България, който процес се извършва много бързо, и то с мълчаливото съгласие на голяма част от българския “политически елит”.

Г-н Вандов, според вас имаха ли основание новите властници да обвинят Димитър Стоянов по възродителния процес?

Не, нямаха никакво основание за това. Теоретиците по възродителния процес бяха именно онези, които извършиха вътрешнопартийния преврат в БКП на 10 ноември, а и досега се опитват да прехвърлят вината на МВР, ДС и Димитър Стоянов, за да могат те и децата им да останат на власт. Димитър Стоянов се отнасяше с голямо уважение към тюркоезичното, помашкото и циганското население. Той бе категорично против смяната на имената. Но както министърът, така и всички служители на МВР бяхме длъжни по времето на този процес да осигуряваме обществения ред и ние се занимавахме именно с това.

“Реформаторите” правили ли са опит да въвлекат Димитър Стоянов в заговора против Тодор Живков?

Да, такъв опит са правили. Но министърът, като опитен политик и предан на партията човек, не се съгласил, защото е разбирал, че това е предателско дело, което ще унищожи България. Последвалите събития показаха, че вътрешнопартийният преврат в БКП постави началото на разрухата на нашата Родина.

Какво беше поведението на Димитър Стоянов по време на следствието?

Той се държа достойно и не се призна за виновен, но цялото му семейство беше подложено на морален и психологически тормоз. Д. Стоянов гледаше на процеса като на една възможност да защити себе си, органите на МВР и България от несправедливи обвинения. Беше убеден, че по време на процеса ще може “да защити смисъла на своя живот” и че ще може да докаже заплахата, надвиснала над страната в резултат на великодържавните планове на Турция и подривната антибългарска и протурска дейност на ДПС.

Навярно със същата цел написа и книгата си “Заплахата” с подзаглавие “Великодържавния национализъм и разузнаването на Турция против България”. Какво е мнението Ви за тази книга?

Този труд е уникален в българската научна книжнина. В него е изложена и анализирана 130-годишната подривна дейност на турската държава и нейните разузнавателни органи против националната сигурност на нашата Родина. Именно тук, на базата на много факти и автентични документи, Димитър Стоянов недвусмислено доказва, че още от края на Освободителната война Турция и нейните разузнавателни органи активно работят против нашата Родина. В тази книга Димитър Стоянов се възхищава от високия професионализъм на българските контраразузнавачи и разузнавачи, от техния патриотизъм и вярна служба на Родината. По категоричен начин защитава честта, труда и доблестта на служителите на МВР. Д. Стоянов отбелязва, че от края на Освободителната война до 10 ноември 1989 г. българските органи за сигурност са разкрили на наша територия и обезвредили стотици турски шпионски и терористични нелегални организации, създадени и ръководени от турското разузнаване. Само в периода от 9.09.1944 г. до 10.11.1989 г. в България са разкрити, арестувани и осъдени 500 турски шпиони.

Г-н Вандов, как обяснявате факта, че един селски младеж можа да се изгради като изключително талантлив българин, комунист, държавник с висок морал и да стане пръв заместник на Тодор Живков?

Естествено, всичко зависи от произхода, възпитанието в семейството, личните качества и обществената среда. Бащата на Димитър Стоянов - Иван Стоянов, е член на БКП от 1922 г. В периода 1942-1944 г. той е един от верните ятаци на Горнооряховския партизански отряд. В тази дейност включва и невръстния си син Митко, и майка му Пенка Димитрова. В резултат на предателство, на 12 май 1944 г., бащата на Митко и още двама ятаци от Стражица са арестувани и два дни по-късно, след жестока инквизиция, на 14 май, са разстреляни без съд и присъда. Погребението е на 15 май. Същата вечер двама партизани - Иван Петков и Константин Станчев, без да знаят за разстрела на ятаците, отиват в дома на верния си ятак Иван Стоянов. В този тежък за семейството момент Митко и майка му не ги връщат, а ги приемат в дома си. Митко им предава приготвените за тях продукти. Въпреки че след убийството на баща му Митко е арестуван и разследван, това не сломява неговия патриотичен дух и решимост да служи на делото на комунизма и на народа си. Той и майка му остават ятаци на Горнооряховския партизански отряд до 9.09.1944 г. Явно характерът на забележителният български държавник е закален още в юношеската му възраст, като характер на убеден комунист и патриот.

Г-н Вандов, Вие лично, и Асоциацията на разузнавачите от запаса как виждате мястото на Димитър Стоянов в съвременната история на България?

Ген.-полк. Димитър Стоянов живя напрегнат, но достоен човешки живот и допринесе много за развитието и укрепването на НР България и за нейната национална сигурност. Мястото му в общественополитическия живот на нашата страна тепърва ще се откроява от самия ход на историята, събитията и процесите, които предстоят. Без съмнение той ще заеме достойното си място в историята на България.

Нагоре
Съдържание на броя