"Нова Зора" - брой 18 - 12 май 2009 г.

Сърбин ли е наистина чутовният Милош Обилич?
Георги АСЬОВ

Ще ни прощават нашите сръбски приятели, но техният национален герой Милош Обилич май не е съвсем техен. Да припомним: на Видовден 1389 г., в началото на прочутата Косовска битка, Милош Обилич, един от велможите на сръбския княз Лазар, успява да се добере до султан Мурад и да го убие. Милош незабавно е съсечен от султанските стражи. Командването на турците е поето от Мурадовия син Баязид, който спечелва сражението и с това слага край на сръбската независимост.
Битката на Косово поле е едно от най-славните, но и най-трагични събития в историята на нашите западни съседи. Но това все пак не е отговор на въпроса каква е била народностната принадлежност на храбрия Милош.
Известно е, че в Косовската епопея участват сръбски и босненски части, както и малко наемници, например хървати. Търновският цар Иван Шишман не изпраща свой контингент, с което на практика оказва неоценима услуга на сърбите. Работата е там, че като турски васал българският владетел е бил клетвено обвързан да се яви с войската си в помощ на своя сюзерен Мурад. Заради тази и други прояви на нелоялност към османците шест години по-късно Иван Шишман е обезглавен от споменатия по-горе Баязид.
Разбира се, повече от нелепо е да се твърди, че на страната на княз Лазар не са се сражавали и хиляди българи (смята се, че под неговите знамена е имало между 12 и 30 хил. бойци). Да не пропускаме, да речем, факта, че на юг и на запад Косово поле прелива в етническите български земи (без дори да споменаваме българите кореняци в самото Косово). Сигурно не е било без значение и обстоятелството, че княз Лазар използва като сборен пункт на войската си големия български град Ниш, а после се придвижва към Косово през населени с българи земи.
Но да се върнем към самия Милош Обилич. Той е представян от модерната сръбска историография като “прави србин”. Но на Балканите не всички са съгласни с тази хипотеза. Черногорците и босненците са на мнение, че Обилич е техен сънародник, а хърватите твърдят, че героят произхожда от Задар, на Адриатическо море. Кажи-речи единствените южнославянски учени, които нямат никакво отношение по въпроса, са (познахте, познахте!) българските историци.
И то независимо от силните козове, които буквално навират в ръцете им именно сръбските им колеги. Според сочената като най-убедителна сръбска хипотеза Милош Обилич трябва да се свързва с района на град Лесковац в днешна Югоизточна Сърбия. Проблемът с разположения на река Българска Морава (прекръстена от официален Белград на Южна Морава) град Лесковац обаче е там, че той се намира в българската етническа територия. Несъмнена истина е, че той е населен с българи не само през средните векове, но и до най-ново време. Ако някой се съмнява в това, нека отвори изключително подробните географски и народоведски записки на французина Ами Буе, отнасящи се за времето между 1836 и 1838 г. Да добавим също, че през 1870 г., в съответствие с волята на местните хора, градът и околните села, влизат в състава на Българската екзархия. До ден-днешен впрочем жителите на Лесковац продължават да го наричат Лесковъц (ах, това издайническо, това класическо българско “ъ”!).
Но и това не е всичко. Немският пътешественик Стефан Герлах, който пребивава в Османска Турция през периода 1573-1578 г., също ни дава повод за размисъл по същата тема. Близо два века след подвига на Милош Обилич на Косово поле Герлах пише следното за настоящия “източносръбски” град Пирот: “Тук има малко българи (в смисъл, че останалото население е турско), които също нямат черква... Извън пазарището е имало замък, от който още стоят четири високи яки кули, обградени с пръстеновидна стена. Християните казват, че там е било жилището на Милош Кобори, който уби турския султан Мурад. Вижда се, че е било важно място в България и там са живели князе”.
Ще припомним още, че и Лесковъц и Пирот са на броени километри от славния град Ниш, вековният епископски и административен център на изконно българското Поморавие. И така, какво ще кажат българските учени: какъв е по народност Милош Обилич?

Нагоре
Съдържание на броя