"Нова Зора" - брой 17 - 27 април 2010 г.

Сподели във Facebook
Една непревземаема крепост на българския дух
Проф. Трендафил МИТЕВ
пред “Нова Зора”
в разговор
с Минчо МИНЧЕВ

- Г-н Професоре, през месец май на далечната вече 1990 г. две събития с национална насоченост станаха факт, техните проекции могат да се открият в националния живот през всичките 20 години оттогава - възстановяването на Македонския научен институт в София, на 3 май, и излизането на бр. 1 на в. “Зора” - на 14 май.
Позволявам си да отбележа, че и двата - нека ги наречем проекти, - оцеляха през изминалите 20 години благодарение на своята отдаденост на каузата, защитаваща всичко българско, на всички равнища на националното битие и по отношение на миналото, настоящето и бъдещето. Така че използвам случая най-напред да Ви честитя 20-годишнината от възстановяването за нов живот на Македонския научен институт, на който Вие сте председател, и от името на патриотичната общност, споделяща идеите на “Нова Зора”, да Ви пожелая да крепне и през идващите десетилетия волята ви в защита на истината за всичко българско и родно.

- Не си представях, че ще започнем разговора по този начин, но и аз действително се бях подготвил с думи за благодарност към вашата редакция, към политиката на вестника и към общността, както вие се изразихте, на патриотите, споделящи идеите и позициите на “Нова Зора”. Бих разширил този кръг с хилядите читатели на вестника, който не се подхлъзна в посока на епидермалния гъдел на дребнотемието и масовия интерес, гарантиращи вестникарско преуспяване, а през годините и на надежди, и на разочарования постави България, българската нация, българската държавност и интерес като непреходни ценности и позиции.
Използвам случая и аз да поднеса своите поздравления във връзка с кръглата годишнина на вестника, заради упованието което беше в. “Зора” през тези години, заради надеждите, но и за жалост, разочарования. Но ви поздравявам и заради вярата, че България ще пребъде въпреки всичко.

- Не знам как е при вас, но при нас тържества по случая не се предвиждат. Впрочем, как и какво се случи на 3 май 1990 г.?

- На тази дата група от 40 видни български учени, сред които бяха академиците Веселин Хаджиниколов, Христо Христов и Васил Гюзелев, професорите Добрин Мичев, Веселин Трайков, Дойно Дойнов, Любомир Панайотов, Петър Коледаров, Иван Кочев, Димитър Гоцев, Дора Мирчева, Борис Яновски, редица общественици и млади изследователи, се събрахме и възстановихме Македонския научен институт в София (МНИ). Той обаче има богата и доста продължителна предварителна история.
След окончателното разпокъсване на Македония, съгласно клаузите на Ньойския договор от 1919 година, над 500-хилядна българска емиграция от Македония приижда и се установява трайно в границите на свободното Отечество. Видните представители на македонската българска интелигенция практически веднага замислят, как да създадат една Академия, която да се занимава специално с изучаването на „темата Македония”. В последна сметка е решено да се създаде „нещо по-скромно”, а именно Македонският научен институт в София.
Основите му са положени на Учредително събрание, проведено в столицата на България на 21 декември 1923 година. В неговия състав се влива цветът на тогавашните хуманитарни науки в нашата страна. Достатъчно е да се споменат само имената на професорите Любомир Милетич, Михаил Арнаудов, Иван Снегаров, Александър Балабанов, Никола Стоянов, Георги Баласчев, Атанас Яранов, както и на видните общественици от ранга на Симеон Радев, Христо Силянов, Андрей Протич, Диаманди Николов и редица други.
Съгласно приетия първи устав на института, той се изгражда като напълно независима научна организация на гражданското общество, чиито цели са формулирани по следния начин: “да спомага за проучването на историята, етнографията, географията и стопанския живот на Македония; да събира исторически материали за освободителните борби на македонските българи и да подготви една системна история на тия борби; да издава едно научно-популярно списание както и други трудове с оглед на целите си”. Върховен орган на Македонския научен институт - от основаването му - винаги е бил Общото събрание на неговите членове. То избира Управителен съвет за ръководство на текущите дела, в чийто състав влизат един председател и двама подпредседатели. Ежегодно членството се свиква на общо събрание, пред което ръководството дава отчет за извършената дейност. А Контролната комисия следи за спазването на устава.

- Струва ми се, че една от първите изяви на Македонския научен институт беше издаването на списание “Македонски преглед”?

- Да, практически веднага бе основано и започва да излиза - осмелявам се да кажа, - едно от най-авторитетните списания на България, посветено на историята, езикознанието, географията, фолклорната и етнографската проблематика – сп. ”Македонски преглед”. На неговите страници са обнародвани хиляди научни статии по възлови въпроси от всички посочени области на знанието, чиито текстове не са загубили своята научна стойност и до днес. Доказателство са постоянното им цитиране в новите изследвания.
На страниците на сп. ”Македонски преглед” се разгръща и една безпрецедентна научно-критична дейност за оценка на книги, брошури или значими статии, излизали в чужбина, във връзка с историята и актуалното развитие на македонския въпрос.
По този начин българската хуманитарна наука оказва морална подкрепа и дава признание на онези чужди автори, които защитават историческата истина за трагичната съдба на българското население в Македония. В същото време остро се осъждат всички фалшификации, предназначени да злепоставят България и нейната политика по националния въпрос, или да дезориентират световното обществено мнение във връзка с македонския въпрос. Ефектът от тези научни трудове е голям по простата причина, че от момента на основаването си списанието се разпространява в едни от най-авторитетните библиотеки на Европа и САЩ, всяка статия е съпровождана с резюмета най-малко на два чужди езика, а не са малко и материалите, публикувани директно на английски, немски или руски език.

- Вие, разбира се, се радвате на добра сградна и материална база от самото начало?

- През 1930 година, когато светът преживява най-голямата икономическа криза на 20-ото столетие, македонската българска емиграция решава в София да се построи и специална сграда на института.
Така започва работата по издигането на „Македонския дом” на ул. ”Пиротска” №5. Емитирани са специални ценни книжа - т.нар. тухли, които се продават между населението на България, за да се съберат необходимите финансови средства. Столичната община дарява място за сградата и нейният строеж започва. В хода на работата обаче парите свършват поради продължилата криза. Тогава професорите Любомир Милетич и Никола Стоянов донасят от домовете си и даряват дори касичките с детските спестявания на своите чеда.
Този разтърсващ патриотичен жест поражда нова енергия. Акцията по събирането на средства е подновена успешно и през 1935 г. Македонският дом е завършен. Така в сърцето на столицата е издигнат един от най-ярките храмове на българското родолюбие и безкористие.

- Каква е по-нататъшната съдба на Македонския научен институт?

- Институтът продължава своята дейност и след радикалните реформи, извършени в държавата от правителството, дошло на власт с преврата от 19 май 1934 г. - дори и през периода на Втората световна война. След 9 септември 1944 г. обаче настъпва най-тежкият период от неговото развитие.
На 17 януари 1945 г. със заповед на министъра на вътрешните работи Антон Югов старият Управителен съвет е отстранен принудително от ръководния пост. На негово място вътрешното министерство „утвърждава” ново управително тяло от 12 души, като за председател фактически е назначен проф. Димитър Силяновски, а за подпредседатели са определени Георги Кулишев и Христо Калайджиев. Новата власт отстранява от състава на института едни от най-видните учени и обществени деятели с обвинението че те са представители на „буржоазно националистическото течение сред българската интелигенция”. През 1947 г. кризата в МНИ прераства в истинска драма. По това време е в ход курсът, възприет от Г.Димитров и Й.Б. Тито за сближение между България и Югославия с цел да се гради в бъдеще „Южнославянска федерация”. По заповед на българското правителство голяма част от библиотеката и архивният фонд на института са предадени в Скопие, с което са положени основите на Народната библиотека на Федеративна република Македония; на властите във Вардарска Македония е предадена и урната с костите на Гоце Делчев, която дотогава също се съхранява в Македонския научен институт; под натиска на властта новото управително тяло започва да публикува статии, за доказване на „логика” във възприетия курс за насилственото денационализиране на българското население в Пиринския край и „необходимостта” в личната му документация то да се запише не като българско, а като „македонско” по „националност”. Тези издевателства над МНИ продължават до 25 февруари 1952 г., когато под диктовката отново на правителството съдът фактически ликвидира Македонския научен институт с аргумента, че „дружеството не съществува и не упражнява никаква дейност”!
Така насилствено от обществената ни сцена е отстранена една от най-важните, безпристрастни и авторитетни научни трибуни на България, чиято главна цел винаги е била само и единствено да се защитават трайните интереси на българския народ.

- Това, за съжаление, е обективната истина. Грешките по националния път не са една или две. И те продължават и досега. Но каква дейност развива институтът след неговото възстановяване на 3 май 1990 г.?

- Македонският научен институт в София беше възстановен в напълно автентичен вид. Тоест, уставът му отново прокламира неговата пълна самостоятелност като научноизследователски и издателски академичен център и определи за главен предмет на научната му дейност проучването и публикуването на научни трудове, посветени на историята, етнографията, езикознанието, географията, демографията и пр. на българското население в Македония.
В тази връзка беше подновено издаването на сп. ”Македонски преглед”, което вече две десетилетия излиза по 4 тома годишно в обем от над 800 страници първокласен научен текст. В печатния орган на нашия институт пишат най-авторитетните учени на България, ангажирани трайно с националната ни проблематика. Редовно се следи появата на книги в чужбина, като се реагира своевременно, според характера на изданието. Там, където истината е налице, МНИ дава висока научна оценка и изказва благодарност на авторите. А онези, които злоупотребяват с научната истина, се подлагат на обоснована и добре аргументирана научна критика.
Периодично институтът издава солидни научни монографии. Сред най-големите ни постижения в това отношение могат да се посочат „Историята на националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи” - в четири тома, редица документални сборници, в които на бял свят се изнасят безспорни доказателства за българския национален облик на славянското население в Македония; издадохме поредица от книги на английски и руски език за популяризиране на историческата истина сред чуждоезичните автори; принципно и само въз основа на исторически документи се защитава истината, че до 1944 година не съществува отделна “древна македонска нация”, която да е имала някаква самостоятелна история, език, и развитие, различни от тези на останалите българи; солидно се доказва, че „македонската нация” се ражда като теоретично нововъведение в сградата на Комунистическия интернационал, а се налага с огън и меч от ЮКП, начело с Й.Б. Тито след 1944 г. В този уникален поход срещу българщината, организиран във Вардарска Македония през втората половина на 40-те години, из затворите в „Идризово” и Голи оток, преминават над 100 000 българи, една част от които измират там в усилието да защитят своята българска идентичност.

- Нещо, което силно респектира, е традицията Македонският научен институт да организира научни конференции и кръгли маси по възлови проблеми, свързани с историческото минало и настоящото състояние на националноотговорната политика на българската държава. Така ли е към днешна дата?

- Само през тази пролет провеждаме три конференции: през миналата седмица, на 16 април, конференцията беше посветена на 140-годишнината от създаването на независимата българска православна църква – Екзархията, през 1870 година. Това събитие ознаменува официалното признаване на българската нация като самостоятелен фактор в рамките на Османската империя. На 30 април 2010 г. ще проведем научна конференция в Благоевград на тема “130 години от основаването на Солунската българска гимназия”. Тя е изиграла неоценима роля за подготовката на стотици представители на модерната българска интелигенция в ново време. На 14 май в сградата на МНИ ще проведем научна конференция на тема „Р България и Р Македония – партньори или съперници в Европейския съюз”. На нея искаме да формулираме опорните точки за една рационална политическа линия, която да се следва от страна на българските правителства, специално около преговорите, свързани с бъдещето приемане на Р Македония за член на ЕС. На настоящия етап в Скопие ежедневно се публикуват най-груби обиди по адрес на отговорни фактори в нашата държава, фалшифицира се историческото минало, преследват се всички, които имат българско национално самосъзнание. И всичко това се върши по отношение на държавата, която първа призна независимостта на Р Македония и й оказа най-голяма помощ, за да оцелее през първите десет най-тежки години от нейното съществуване.

- Българският народ обича да повтаря поговорката, че не остава добро ненаказано. Може така да е и между държавите, особено когато делят общо историческо наследство. Отношенията с Р Македония са сложни, лошото е, че и политиците спомагат за това. Каква е позицията на МНИ?

- Позицията на МНИ в София е, че от българска страна трябва да се предприемат инициативи и на договорна основа да се наложи курс за снемане езика на омразата от употреба в медиите на Скопие, да се зачитат човешките права на хората с българско самосъзнание в Р Македония и да се гарантира бъдещето на българското историческо наследство в тази наша съседка. Това би било най-добрата база за плодотворно сътрудничество между Р България и Р Македония и като бъдещи членове на ЕС. В противен случай, ако недоразуменията не се изгладят предварително, с приемането на Р Македония в ЕС, ще се внесе конфликтен тип мислене и проблематика, които ще усложнят и бъдещето на българската държава, и спокойното развитие на самия Европейски съюз. Сега е времето да се действа далновидно, защото разполагаме с кратък, но уникален по възможностите си период от време. Ако политиката ни го пропусне – в близко бъдеще ще ни сполетят нови и доста по-тежки външни проблеми.


* Трендафил Митев е председател на Македонския научен институт, София, историк по образование, доктор на историческите науки, преподавател във Факултет по международна икономика и политика в УНСС, публикува трудове в областта на историята на българската емиграция в новия свят, историята на македонския въпрос, военната история. Автор е на петнадесет монографии, девет изследвания, преведени на чужди езици и повече от 120 студии и статии в български и чужди научни списания.

Нагоре
Съдържание на броя