"Нова Зора" - брой 19 - 11 май 2010 г.

Сподели във Facebook
Турската неоосманска политика на Балканите
Николай ДИМЛЕВИЧ

Многобройните конференции на мюсюлманските общини в България, които се проведоха през последните години, всъщност незаконно провъзгласиха за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. Този човек, когото част от българските мюсюлмани обявиха за духовен водач, е следствен, защото избирането му за главен мюфтия бе резултат от груби фалшификации. Моноетническата турска партия ДПС бе неотменна част от коалиционната власт в България чак до парламентарните избори през 2009 г., тя бе създадена с подкрепа извън страната. Дълго време ДПС възпрепятстваше хода на разследването заради споменатите фалшификации, а Мустафа Хаджи се чувства комфортно и наводни България с десетки проповедници на различни ислямски секти в Европа и в арабския свят.

Днес политическите покровители на М. Хаджи вътре в България се оказаха в опозиция и в публичните си изказвания, в това число и в Русия, Мустафа Хаджи рязко критикува българските държавни институции. Той твърди, че мюсюлманското малцинство в България е дискриминирано и подтискано, а правителството в София иска да лиши мюсюлманите от демократичните права, завоювани в предишните години, не разрешава създаването на мюсюлмански център, пречи на строителството на минарета в новите джамии, опитва се да изключи исляма от задължителните предмети в средното училище – там, където съответното население е мнозинство, и иска да закрие Висшия ислямски институт.
В наскорошно интервю за турските медии М. Хаджи дори обвини българското правителство във възраждане на асимилаторската политика към мюсюлманите, провеждана в началото на 80-те години от комунистите, под прякото ръководство на Т. Живков. Мустафа Хаджи предяви специални претенции по повод екстрадицията от България на представителя на Управлението по религиозните въпроси Адем Ходжа - заради пране на пари. След това Хаджи още по-активно се обяви срещу „опасността от християнизация на Европа” и нестабилната позиция на исляма на Европейския континент.
Опитите на Мустафа Хаджи да дискредитира усилията на българските власти срещу разделението по религиозен признак в страната, навеждат на някои размишления. Сред прозаичните задачи на Хаджи е личното обогатяване. Той е еднакво близък с ислямските секти в арабския свят, с турските религиозни фундаменталисти и линията на Анкара за подкрепа на мюсюлманските малцинства в Европа, които на свой ред трябва да упражнят „натиск” върху правителствата си в името на по-бързото приемане на Турция в ЕС. Хаджи влиза в конфликт с държавата от позицията на „жертва” и така се надява да получи помощ от партньорите си – и политическа, и финансова.
Отношението на официална Анкара към турското население, останало в България след освобождението в хода на Руско-турската война от 1878-1879 г., винаги е било особено и покровителствено. Българските политици смятаха за необходимо да приобщят турския етнос към строителството на новата независима държава. Затова до 1989 г. турците имаха свои представители във всички народни събрания, и дори във Великото народно събрание, запазиха и религиозната си обособеност в рамките на закона и на българската държавност. Създаването на ДПС сложи край на тази практика, проверена повече от век.
Турците в България станаха обект на системна държавна асимилация от страна на турската държава. Инструмент на тази асимилация е натискът върху българските турци – първо, от страна на онези, които в края на 20 век бяха изселени в Турция (и роднините им, останали в България), и второ – от страна на крайно патерналистката феодална структура Движение за права и свободи (ДПС).
Мнозина от ръководителите на местните органи на властта в турските райони на България, назначени с подкрепата на ДПС, са тясно свързани с турските спецслужби. Днес в Турция тече пълзяща ислямска реставрация, светската държава поема върху себе си и функцията на последния Халифат. Чрез различни фондации, създадени от турски емигранти най-вече в Европа, негласно се разширява и ислямското влияние в България. Това очевидно обстоятелство определя и връзките на местните власти в редица български райони с религиозното ислямско ръководство на Главното мюфтийство и с турските емисари – националисти и ислямски фундаменталисти. Национализмът и ислямизмът са две различни течения в световната политическа практика, така че трябва да признем, че в България се заражда много опасна и уродлива форма на турския ислямски национализъм. Най-значителният елемент на този процес се проявява в потурчването на населението в Родопите и т. нар. помаци – българи, приели мюсюлманството под влияние на историческите обстоятелства преди много години. Но помаците, дори в Османската империя, не са подлагани на асимилация. Днес, в 21 век, е очевидна тенденцията за превръщането им в турци. В основата на процеса е пълната зависимост от местните власти на тази част от българското население, както и от ислямските проповедници и емисари на многобройните турски фондации.
Посочената тенденция се разпространява доста бързо и върху циганското население в страната, което в резултат на съответна обработка от страна на активистите на ДПС и местните религиозни дейци без проблеми открива „турски корени” у себе си и влечение към исляма.
Жизнените граници на компактното турско население в България се размиват. Вече не само Кърджали или Родопите, а територията на цялата страна става обект на обособяване и търсене на идентичност – религиозно ислямска и националистическа турска. Прекратени са всякакви дискусии за интеграцията на турския етнос в българското общество – този етнос се развива напълно изолирано на практика. Постепенно България се превръща в трамплин за пътя на ислямската турска хегемония в Европа. Арабското влияние бива изтласквано от умерения турски ислям, а връзките на общините с бившите ислямски колонии в европейските страни се изтласкват от турския ислямски национализъм. Местните власти в турските райони на практика се превръщат в структури на Главното мюфтийство. Така Турция получава възможност да се намесва пряко във вътрешните проблеми на България, и точно с това се занимават турските дипломати в София. Мазхар Белгин, съветник в турското посолство в София например участва в структурите на Главното мюфтийство, той е член на религиозния съвет за тълкуване на Корана. Неотдавна чуждият дипломат присъства на протурски ислямски митинг, което стана повод за обявяването му за персона нонграта, а сега в ръцете на турския дипломат се оказа фактическият орган на висшето ислямско управление в България, използвано в интерес на стратегията на неоосманизма. Като дирижира мюфтийствата в пределите на бившата Османска империя, Турция се опитва директно да обедини групите на ислямското малцинство по цяла Европа. В същото време укрепва статуквото на мюфтийствата в бившите съветски републики, в това число и в Русия. Връзките между Русия и Турция се разширяват, а почти 45-милионното мюсюлманско население от постсъветските територии може да се превърне в инструмент за пълзяща ислямизация на Европа. Сега главният мюфтия на България се превръща в център на връзките между Турция и ислямските кръгове в бившия СССР, тъй като през 2005 г. България стана член на ЕС, а броят на жителите, които се идентифицират като мюсюлмани, според някои оценки достига милион и половина души! А Мустафа Хаджи непрестанно се оплаква на турските дипломати в България от политиката спрямо ислямското малцинство, което, видите ли, имало нужда от защита да не би да се повторят асимилаторските процеси от 80-те години на миналия век, когато българските ръководители принуждаваха турците да променят имената и фамилиите си със славянски окончания.
И ето, в ислямските кръгове на двете страни все по-високо се чуват разсъждения за това, че в България трябва да се използва модела за обединяване на балканските мюсюлмани – в рамките на Ислямския съвет и под егидата на главния мюфтия на Турция.
Впрочем, такова нещо в Турция няма, Дианет – т.е. Управлението по религиозните въпроси – е правителствена структура и следователно всички турски мюфтии са държавни служители. Това е поредното доказателство къде се раждат идеите за ислямско единение. Протурските ислямисти в България дори вече не го крият – председателят на Висшия мюфтийски съвет открито призовава в медиите да се върнем към епохата на турския халифат, когато кандидатурите за висшите религиозни длъжности се одобрявали от Турция. Напомня се и на турското ръководство за историческата отговорност към балканските мюсюлмани, които са били част от империята в течение на пет века.
Мустафа Хаджи защитава научната степен доктор по богословие в Турция, и въпреки широките и дългогодишни връзки с ислямски организации в арабския свят, не приема умерената арабска политика на Балканите. Той дава зелена светлина на организации от типа “Худ Вакъф” в България, които са следовници на пантюркистки секти и фондациите “Сюлейманджи” и “Нурджи”. Мнозина сунити бяха шокирани от неочакваното сближаване на Хаджи с шиитски Иран.
Структурите на Главното мюфтийство в България днес са заложници на турската политика на неоосманизъм. Те се опитват да въвлекат държавата в конфликт с мюсюлманите, провокирайки и едната, и другата страна. Обвиняват държавата за нарушаване правата на мюсюлманите, а мюсюлманите – в неспазване на историческите духовни традиции. Рязко се критикуват демократичните ценности на българските мюсюлмански общини. В подобна ситуация българските мюсюлмани след известно време може наистина да загубят много – и преди всичко своята автономия и привилегията да са най-многобройното автохтонно ислямско население в Европа.
Впрочем публичните изказвания на „главния мюфтия” на България свидетелстват за протурската му ангажираност - неговата, както и на многобройното му семейство, но и за това, че Хаджи е готов да емигрира в случай на неблагоприятно развитие на събитията в мюсюлманските структури в страната. Съвършено очевидно е, че след определено време неговото име ще бъде използвано от турците като мощно пропагандно средство за натиск върху България и ЕС като цяло: преследвания и оклеветен ислямски лидер, без пълномощия е неглижиран и от Европа.
Трябва да отдадем дължимото и на българските мюсюлмани – сред тях Мустафа Хаджи не се ползва с особен авторитет. Всички знаят, че цялото му имущество отдавна е изнесено в Турция, където живее семейството му и където изпраща немалко финансови средства. Това е допълнителен щрих към образа на ниско платените имами, машинациите с данъците и имуществото на ислямските общини, а също и мощния поток от финансови и материални средства, насочен за развитие на исляма извън границите. Финансовите злоупотреби на М. Хаджи по линия на различни ислямски проекти в България са отдавна известни, това са пари, предоставени на Организацията ислямска конференция и на Ислямските банки за развитие и реконструкция. Неслучайно официалните ислямски организации се дистанцират от контакти с България. Като резултат в България се оформя крайно деформирана представа за исляма – в пълно съответствие с пропагандните клишета на различни секти, легализирани в България, на които М. Хаджи е предоставил множество джамии и духовни училища.
Турция поддържа разлагагането на традиционния ислям в България, инспирирано от главния мюфтия. Неотдавна в календара на ислямските религиозни празници за тази година, издаден в България, който съдържа бележки за редица османски и турски религиозни дейци, бе публикувана и статията на Басри Пехливан, председател на Висшия съвет на мюфтиите. Статията на Б. Пехливан разглежда важната роля на ислямските духовни лидери в периода преди реформите на Ататюрк, и че днес ислямският свят изпитва остра необходимост от такива водачи. Призовава се турската държава непременно да се погрижи за мюсюлманските малцинства на Балканите.
Чрез нови и съвременни форми – икономическо и религиозно доминиране, - Турция се стреми към създаване на халифат, към възраждане на османското дело. Започва нов етап в развитието на Турция като геостратегическа сила в Европа и в Азия, като важен фактор в ислямския свят. Така че Европа е изправена пред ново сериозно предизвикателство – перспективата за глобално противопоставяне на неоосманизма.

По материали на fondsk.ru

Зора е!
Зора е!

Нагоре
Съдържание на броя