"Нова Зора" - брой 37 - 19 октомври 2010 г.

Сподели във Facebook
Мавзолеят на Апостола!
Ст.н.с. Тодор КЕРИН

Във фотоархива на музея “Стара София” е запазена уникална снимка (№ 431а/2/). Тя е направена в забележителен ден – на 22 октомври 1895 г., когато се открива паметникът на Васил Левски в центъра на днешната ни столица.
Тогава население на града наброявало едва трийсетина хиляди жители, но от снимката е видно, че на площада около паметника има многохилядно присъствие – орех да хвърлиш, няма да падне на земята.
Веели се знамена, пъстреели венци и цветя, звучали църковни песнопения и политически речи.
Тържеството е било под патронажа на доктор Димитър Петров Моллов, който бил кмет на София от 16 юли 1895 г. до 30 септември 1896 г. и успял да финализира близо 15-годишната епопея за построяването на паметника.
Първото решение за издигане монумент на Левски е взето на 6 август 1878 г. по предложение на граф Игнатиев от току-що съставения Софийски градски общински съвет. В Окръжно писмо № 170 се съобщава, че мястото е определено и е “...тъкмо гдето славно бил на въже повесен и гдето в същото място ще бъдат пренесени неговите кости”. Отправена е молба до всички общини в Софийската епархия да се събират доброволни помощи. Основите на паметника са започнати още през есента на 1878 г., но събраните средства свършили и на 15 февруари 1879 г. е изпратено ново циркулярно писмо до общините в цялата страна за оказване на материално съдействие. Събраната сума била незначителна – 1637 лева от 12 общини, което наложило отлагане на строителството за неопределено време.
Работата била подновена през 1884 г., след създаването на специална комисия със секретар Христо Ковачев, учител и близък съратник на Апостола, и член на Софийския революционен комитет преди Освобождението. В Постановление № 5 от 25 юли 1885 г. на тази комисия е записано: “Да се извадят костите на Апостола от гробищата и се поставят тържествено в основите на паметника като лицата Димитър Н. Коцов и Георги Анастасов (софийски жители) посочат где се намира гроба на Левски, понеже са присъствали на погребението му”.
Важните събития през историческата 1885 година – Съединението и Сръбско-Българската война, вероятно са попречили пренасянето на костите да се извърши с тържествен церемониал. За това може би липсва официален писмен документ, но логиката в описанията на свидетели от архива на Голяма Столична община, а също и огромната информация, съхранена в Националния военноисторически музей, позволяват да се направи извода, че още през 1885 г. костите на Левски са положени в основите на сегашния паметник.
За неговото окончателно завършване през следващите години са събирани многократно пари от населението, а от бюджета на общината и държавата също били отделяни значителни средства.
Авторският екип, на който се дължи крайното оформление на монумента, бил в състав: Адолф Колар – инженер архитект, Рудолф фон Вейр и Франтишек Новак – скулптори, Абрамо Перукети – каменоделец. За откриването имало подробен сценарий, който е бил предварително обявен на населението и включвал тържествена процесия с начало църквата “Свети Крал”, по маршрут през центъра на София покрай Народното събрание, и завой към паметника. Там Стоян Заимов произнесъл реч, чийто оригинал се е съхранявал в Столичната Общинска библиотека (стр.146, “Величието на Васил Левски”, Марин Калонкин, София, “Аскони-Издат”, 2008 г.). Ако се изследва внимателно текста на тази реч би могло да се намери пряко или косвено потвърждение за изпълнение на решението да се вградят тленните останки на Апостола в основите на паметника.
115-ата годишнина от това събитие е повод да се повдигне отново въпросът за истинския гроб на Левски. Крайно време е повече да не се срамуваме за това, че костите на най-великия българин не са погребани и не се знае къде се намират.
В изключително добросъвестно написаната книга “Величието на Васил Левски” от ст.н.с. полк. о.з. Марин Калонкин, доктор на историческите науки, който е бил продължително време директор на Националния военноисторически музей, са посочени за първи път архивни документи, от които могат да се направят достоверни заключения за това, че паметникът в София е и гробница – костница на “безподобния простосмъртен Дякон”, чието най-съкровено желание било гробът му да бъде в свободна България. Нека започнем с гордост да заявяваме, че Апостола на българската свобода има своя Мавзолей, изграден още в трудните далечни години след Освобождението, когато народът ни е тънел в нищета и с лишения от насъщния е събрал средства за увековечаване паметта на своя най-велик национален герой!

Нагоре
Съдържание на броя