"Нова Зора" - брой 25 - 21 юни 2011 г.

Сподели във Facebook
22 юни – дата за размисъл и поука
Проф. Евгений ГИНДЕВ

На 22 юни 1941 г. нацистка Германия нападна Съветския съюз. Започна Великата отечествена война на съветските народи. По хронология тази война е част от европейската война на Германия, започнала на 1.09.1939 г. Наистина, заедно с Великобритания и Франция, във войната са въвлечени и техните колониални владения, но е трудно да се каже, че това е световна война. Та нали никой не обявява войните на НАТО срещу Югославия или срещу Либия, или срещу Афганистан за световни войни!? Чисто формално, е много трудно да се посочи датата на започване на Втората световна война и честно казано, не зная дали това някога ще стане. Това е причината да се търсят необорими реперни точки, по които е постигнат планетарен консенсус и някоя от тях да се обяви за начало на войната. Само за сведение ще съобщя, че такива точки и днес има няколко, а времевата последователност на събитията е следната:
3.10.1935 г. - Италия напада Абисиния (Етиопия)
7.07. 1937 г. – Япония напада Китай (инцидентът край моста Лугоуцзя край Пекин)
1.09.1939 г. – Германия напада Полша
3.09.1939 г. – Англия и Франция обявяват война на Германия
22.06.1941 г. – Германия напада СССР и му обявява война
7.12.1941 г. - Япония напада САЩ (Пърл Харбър)
8.12.1941 г. - САЩ обявяват война на Япония. Англия – също
11.12.1941 г. – Германия, Италия и другите държави от Оста обявяват война на САЩ
Няма съмнение, че Япония и Китай са сред главните участници във войната, а Китай е от петте страни-победителки. Защо тогава да не смятаме, че датата 7.07.1937 г. е датата на започване на Втората световна война?! През 2004 г. тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-младши заяви пред слушателите от Военно-въздушната академия на САЩ, че Втората световна война е започнала след нападение срещу американската армия, т.е. на 7.12.1941 г. и че десантът в Нормандия (1944 г.) е най-великото събитие, защото е решило изхода на войната (в. „Сега” от 5.06.2004 г.).

Няма никакви показатели и критерии кога една война е световна. Дали повечето държави участват във войната, не е най-главното. Втората световна война се води предимно на два континента – Европа и Азия, но най-важният фронт беше в Европа и това беше съветско-германският фронт. По брой на участващите войски, по размах на военните операции, по наситеност с военна техника, по ярост и упоритост на битките, по разрушения на инфраструктура и брой цивилни жертви съветско-германската война няма равна на себе си. Общоизвестен факт е, че на Източния фронт се намираха до 80 % от германските военни ефективи: 70 % от пехотата, 86 % от танковете, 75 % от артилерията, 100 % от моторизираните съединения. Към лятото на 1943 г. тези ефективи са 5 065 000 души, което прави между 236 и 266 дивизии. Съветско-германският фронт е с дължина 4000 км.
В заключителната Берлинска настъпателна операция на Червената армия на бойното поле се срещат 254 дивизии (!), почти три милиона души, нещо, което по западните фронтове никога не е бивало.
Според статистика на Уинстън Чърчил в периода 1.01.1943 - 1.01.1944 г. по всички театри на военните действия на Втората световна война са се сражавали от 19 до 24 английски дивизии и от 15 до 22 американски дивизии. В същото време Съветският съюз е воювал срещу основните германски сили с 425 - 489 дивизии.
Ако следваме логиката на американския президент, Съветският съюз има най-голямо право да смята, че Втората световна война е започнала с началото на германо-съветската война.
И най-важнотo: победата във войната беше извоювана именно на съветско-германския фронт. Това е най-важният, съкрушителен показател и критерий коя локална война в рамките на Втората световна война е най-главната война в Голямата война, и това е причината да отбелязваме нейното начало като символично начало на Втората световна война.
В края на 20-и век американски историци пресметнаха, че на Червената армия са й били нужни два месеца, за да излезе на Атлантическия океан без никаква западна помощ.
Има и още нещо. От хронологичната таблица по-горе се вижда, че САЩ никога не са обявявали война на Германия, даже в най-тежките дни за Великобритания - Хитлер е този, който обяви война на САЩ. Войната на САЩ беше срещу Япония за доминация върху акваторията на Световния океан. И ако Хитлер не беше обявил война на САЩ, не е ясно как щяха да се развият събитията. САЩ принудително се биха срещу Хитлер и не защото защитаваха свободата на европейците и демокрацията, а за да не допуснат Европа да стане германска или съветска. „Ние дойдохме в Европа – пише американският автор Марк Русо – не за да спасяваме французите. Ние дойдохме, защото Америка е заплашена от агресивна и много опасна враждебна държава. Ако европейците трябва да ни благодарят за нещо, то е, че не станаха комунистически държави”. Генерал Де Гол повтаряше не един път: „Американците, загинали за освобождението на Франция, загинаха за САЩ и за никой друг” (цитат по Юри Уляновски във в. „К барьеру! ” от 20.04.2010 г.).
През Втората световна война всяка една от съюзените държави преследваше свои собствени цели и само една от тях беше обща за всички – унищожаване на нацистка Германия и на милитаристична Япония. Затова и стана възможна антихитлеристката коалиция. Но пък останалите цели бяха дотолкова противоположни, че стана възможна „студената война”.
Ето отправната гледна точка за преценка на историческото значение на датата 22 юни 1941 г. – нападението на Германия над СССР видоизмени характера на започналата война и на целия следвоенен период.
Реално погледнато, срещу Съветския съюз воюваше цяла Европа. Готвейки се за удара срещу СССР, Берлин се опираше на цялата мощ на вече завоюваните европейски държави: от Франция бяха извзети 5 000 локомотива, 250 000 вагона, 4,9 млн. т черни метали (73 % от годишното производство на Франция). Беше използвано въоръжението и бойната техника на 6 норвежки, 12 английски, 18 холандски и 92 френски дивизии (общо -128 дивизии). Само във Франция нацистите плениха 3 000 самолета и 5 000 танка. Със заловения европейски автотранспорт Вермахтът въоръжи 90 свои дивизии. И всико това, без да се взема придвид продукцията на мощния чехословашки ВПК.
Германия успя да разшири своите стратегически възможности, заплашвайки СССР по цялата огромна граница от Черно море до Северния ледовит океан. Във войната против Съветския съюз бяха въвлечени общо около 1 милион души войници от Финландия, Унгария, Румъния, Италия, Словакия, Испания. Към тях трябва да прибавим още толкова доброволци от почти всички завзети европейски страни, от които се формират цели бригади и дивизии – главно СС. Общо 24 националности воюваха срещу СССР, сред които: поляци, цигани и евреи. В края на войната най-отчаяно се сражаваха точно съюзниците на Германия: прибалтийци, скандинавци и французи. Изключителна омраза към Червената армия показаха унгарските войски и полските националисти. Католическата черква и мюсюлманите от Близкия изток също бяха почитатели, поддръжници и помагачи на Хитлер и нацистите. Великият мюфтия на Йерусалим Амин ал-Хюсеин така разясни поддръжката на арабите за нацистка Германия: “Арабските страни са уверени, че Германия ще спечели войната. Арабите са естествени съюзници на райха, защото имат общи врагове: англичаните, евреите и комунистите” (цитира се по К. Грюнберг – Гитлер. “Република”. Москва, 1995. Стр. 149). Даже английското кралско семейство беше пронацистко.
Започналата война беше многовариантна. Можеше Германия и Съветският съюз да воюват заедно срещу САЩ, Англия и Франция, а можеше, и това беше по-вероятно, Великобритания, Франция и Германия да воюват срещу СССР – спомнете си само мисията на Рудолф Хес. И ако трябва да измерваме събитията от 22 юни с днешния ден, точно това се случи половин век по-късно. Преди 70 години Сталин спаси съветския социализъм от реално надвисналата опасност за обединяване на световния капитализъм и империализъм срещу първата социалистическа страна на планетата и запази за историята нейните велики послания. И ако трябва да отбележим някаква историческа заслуга на Хитлер, на нацизма и на нацистка Германия, тя е в това, че доведе Сталин в Берлин, а Червената армия - в центъра на Европа. Ето кое не могат да простят до ден-днешен съвремените глобалисти и световното задкулисие. Те смъртно мразят и Хитлер, и Сталин, затова, че първият не само не си свърши работата, за която го бяха отхранили и подкрепяли, а им докара и големи главоболия, а вторият – защото разгада глобалния им замисъл и по великолепен начин ги надигра. И не се учудвайте, че за тях Сталин и Хитлер са едно и също „зло”, макар че Сталин много повече от Хитлер ги стряска и насън дори. Та нали Хитлер в края на краищата бе тяхно порождение, техен човек, израснал и възпитан в западните „ценности”, отгледан в западната цивилизация, нещо като техен незаконен син, който мразят и обичат едновременно. Тук ми идва на ум изказване на мрачна фигура от нацисткия Райх – шефа на Гестапо, групенфюрер Хайнрих Мюлер: „Сега Сталин ми изглежда в съвсем друга светлина. Той стои невъобразимо по-високо от всички западни лидери... А това западно боклучийско сметище все споменава бога, но няма да му мигне окото да умори от глад цели народи, ако реши, че това е в негов интерес”. Просто да се възхити човек на изключителната проницателност на хер Мюлер – та той направо описва 2011 година. А какво казва самият Хитлер: “Силата на руския народ не е в неговата численост или организираност. Силата на руския народ е в способността да ражда личности с мащаба на Сталин. По своите политически и военни качества Сталин далече превъзхожда и Чърчил, и Рузвелт. Той е единственият световен политик, достоен за уважение. Нашата задача е – да раздробим руския народ така, че да стане невъзможно появяването на личности с мащаба на Сталин”.
Не ще да е бил глупав нацисткият вожд. Неслучайно днес неговите духовни бащи се мъчат да следват точно указанията му.
Героичните победи на съветските народи във Великата отечествена война са вече в историята – умишлено забравяни, деформирани и опошлявани. Но те остават в сърцата на честните хора като пътеводен маяк за бъдещите поколения, като велик пример за вярност към род и Родината, към идеята за един справедлив свят, който неминеумо ще възтържествува, ако не искаме човешкият вид навеки да изчезне от планетата Земя.
А на тези, които сравняват и приравняват Сталин и Хитлер ще кажем следното: Хитлер завърши своя живот в яма от артилерийски снаряд, залят с 20 литра бензин и мъртъв изгорен; Сталин прие Парада на победата на Червения площад в Москва и поведе съветския народ към Космоса.
Нима това не е твърде съществена разлика?
Ето от тази гледна точка трябва да оценяваме датата 22 юни 1941 г. Аз мисля, че така е справедливо и честно.

Нагоре
Съдържание на броя