Нова Зора - Независим национален седмичник
 Представи и твоята страница
|
Сподели във Facebook
В този сайт са публикуват избрани статии от в. "Нова Зора" от периода 2005 - 2011 г. Актуалните броеве на вестника се публикуват на адрес www.zora-news.com
Краят на БДЖ или от барон Хирш до Ивайло Московски |
Преди няколко дни, ровейки снимките на своята младост, открих сред тях сгъната на четири изрезка от Държавен вестник, съобщаваща, че БДЖ организира търг за скрап на 130 локомотива, 14 000 вагона, 7 000 т релси и прочие “железопътни излишества”. Не съм отбелязал на изрезката нито годината, нито поредния брой на вестника, така че това ми дава правото сега да го датирам към епохата на Голямата разруха. А тя, както всички помним, започна през далечната вече 1997 г., когато обезумелите площади на София скандираха в студа до посиняване умопомрачителните по своята “съдържателност” лозунги: “Кой не скача е червен” и “Няма да им бачкаме на червените”. Бяха дни на диката на улицата, дни на безумието като форма на демокрация. Поетът, сигурно с горест, би възкликнал “О, темпора, о, морес”. Нейсе.
|
|
Да изтръгнем врат от хомота |
Уважаеми дами и господа, другарки и другари,
Вчера, докато готвих тезисите, към които ще се опитам днес да привлека вашето внимание, изпитах момент на страх – Боже мой, какво съм се наел да правя! Мислех да правя скромно изказване в хода на тази важна сама по себе си конференция, после идеята за изказване прерасна в идея за доклад, а сега пък – доклад, с който се открива конференция.
Темата е голяма, много голяма, много по-голяма от мен и от много други хора, които (като мен) също имат мнение за Т. Живков. Не е добре човек да не е съразмерен (интелектуално, нравствено и политически) на темите си. Но аз се успокоявам, че целта ми днес не е да реша въпроса за ролята на Т. Живков в новата история на България, и дори не да поставя този въпрос в академична светлина и в обективна, научна плоскост. Задачата ми е да очертая бегло само границите на проблемното поле – т.е., да огледам външно проблема, и то само в предварителен порядък. В този смисъл е неизбежен методологическо-установъчният (и затова – неминуемо абстрактен) характер на моите бележки за Т. Живков.
|
Обръщение на ПП „Нова Зора” към всички български патриоти
и към всички граждани на нашето отечество Република България | >> Пълния текст... |
|
"Атака" ООД – краят на една голяма измама |
На тазгодишните президентски и общински избори партия “Атака” събра петкратно по-малко гласове, отколкото на предишните. Това е ясно указание, че нейният устрем към небитието е неотвратим. Последвалите скандали в семейство Сидерови са само едно грозно боричкане за нейното “наследство”, което по същество не променя нищо.
За шестте години парламентарно битие на партията Сидерови добре напълниха собствените си джобове, но не свършиха нищо полезно за своите избиратели. Не успяха, а и не поискаха да решат дори такива елементарни казуси като турскоезичните новини по БНТ и ориенталския вой от минарето в сърцето на София.
|
|
ВЕКЪТ НА ЖИВКОВ |
А беше ли България суверенна държава? Отговорът е очевиден – не, не беше.
Суверенна беше Третата българска държава. Формална, слаба, но с реален, макар и непрекъснато проблематизиран, подлаган на рискове и накрая бездарно пропилян суверенитет. След края на тази държава през есента на 1944 г., суверенитетът й беше пренесен в Москва.
|
|
Русия не би преживяла още една революцияВ дълбочина протича лумпенизация на нацията |
- Наталия Алексеевна, някои анализатори твърдят, че политическият градус в Русия се повишава, така сочели социологическите изследвания...
- Общата статистика в огромна страна като нашата, сочи, че „средната температура е в рамките на нормалното”. Та по какво се различаваме от другите? Сибир, Кубан, Москва, Кавказ – това са различни епохи, рзлични култури и дори цивилизиции! Ние живеем едновременно в 19, 20 и 21 век. Познаваме проблемите и на дворците, и на паланките. У нас има хора, живеещи без водопровод и канализация, и те са милиони. Но разполагаме и с най-върхови технологии, с напреднала наука (е, наистина не винаги подсигурена с производство), имаме висока култура, и същевременно – анархия и въпиющо безкултурие.
За всяка власт е огромно бреме да управлява подобна държава. Не могат да се прилагат едни и същи икономически доктрини на цялата територия. Но от друга страна, разполагаме с вековния опит да преживяваме, което ни дава вяра, че и това може да се преодолее. Доверието към властта днес се е съхранило в регионите, които не бележат особена динамика на развитие, но пък се запазва стабилността – не уволняват хората от работа, не ги съкращават, в магазините има какво да се купи.
|
|
Жив пред българската история100 години от рождението на Тодор Живков |
И след контактите си с Тодор Живков продължих да правя странното за мнозина разграничение между държавника и партийния лидер Живков. Той несъмнено е голям национален държавник, което се потвърждава от солидна аргументация. Живков работи за просперитета на отечеството по матрица, използвана през вековете и формирала мощни държави и империи. Издига значението на целесъобразността за сметка на етиката. Това не му попречи като модерен прагматик да проумее, че прекаленото насилие и ограничаване на човешките права е опасно и за него, и за държавата. Затова предпочете да редува по-директни и по-приглушени форми на насилието с разширяване на човешките свободи (но с мярка!).
Не може да се отрече, че през неговото управление беше премахната системата на лагерите; грубите насилнически методи бяха отхвърлени и единствено в отделни случаи – актуализирани. Всичко това той съобразяваше с процесите, които ферментират в обществото. През първата половина на 60-те умело конструира политиката си за модернизиране на икономиката с предоставяне на по-значима творческа свобода. Същевременно лично Живков даде знак за стагнация в края на 60-те и началото на 70-те, може би под въздействие на Пражките събития. В тази историческа ситуация, Живков, който настоява, че е политик-реформатор, изпълни наредби на застаряващия консервативен кръг в Кремъл. Досещал ли се е, че се пропуска огромен шанс за обновяване на социалистическата система, а и за оцеляването й?
|
|
Изборът е на живот и смърт |
Преди парламентарните избори през юли 2009 г. Бойко Борисов посети САЩ и се срещна с българската общност в Чикаго. Пред нашите сънародници той се оплака от „лошия човешки матриал”- циганите, турците и пенсионерите в България: „Всички те гласуват срещу ГЕРБ.”
Проведените след това парламентарни, европейски, местни и президентски избори опровергаха онова обвинение на днешния министър-председател. А както заяви „царица Костадинка” от Катуница, нейният съпруг, циганският бос Цар Киро, дори бил член на управляващата днес партия. Дълго време Борисов отричаше да е използвал в Чикаго израза „кофти материал” по отношение на пенсионерите, циганите и турците и почти му бяхме повярвали, докато в „Шоуто на Слави” Иван Кулеков не показа видеозапис от чикагската сказка на премиера. Истината излезе наяве, а от ГЕРБ и Министерския съвет се направиха на умрели лисици. Когато фактите говорят, и боговете мълчат.
|
|
Превъплъщенията на Темида |
“Престъпността е цената, която плащаме за демокрацията”.
Тези думи принадлежат на знаменития американски писател Реймънд Чандлър.
Върховенството на закона и формулата, че всеки е невинен до доказване на противното наистина често пъти дават възможност престъпникът да се измъкне от справедливо възмездие. Нещо, което упорито се внушава на нашето общество като неизбежно и едва ли не - нормално.
|
|
Честито, Сергей! |
Събитие за лява и патриотична България, което може да има добри последици за цялостния национален живот, е изборът на председателя на БСП Сергей Станишев за председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Преди няколко дни Сергей оглави втората по изборни резултати и влияние в Европейския съюз партия, която изразява интересите и въжделенията на милиони хора от континента, както и техния стремеж да живеят в солидарен, социално защитен и мирен свят.
Лидерът на БСП и Коалиция за България тепърва ще има възможност да произнася тежката си дума по генерално значими проблеми на европейската политика, с което, убедени сме, ще помага и за едно по-справедливо отношение към България и въпросите за нейното развитие в ЕС. Като ръководител на най-голямата българска лява партия, като интелектуално доказал се деец и на световното социалистическо движение, чрез избора му за председател на ПЕС Сергей Станишев става първият българин, издигнат до такъв отговорен пост с международно значение. Може би единствено изключение в българската история са функциите на Георги Димитров и Васил Коларов в Третия интернационал. Не може да не се подчертае, че председателят на БСП е първият източноевропейски политик, избран за ръководител на такъв висок форум. И както отбеляза ръководителят на германските социалисти Мартин Шулц, неговото избиране е признание не само за него, но и за обновяването на Българската социалистическа партия под негово ръководство.
|
|
|
|